Unknown - in0

и жени с голи рамене говореха и се смееха под яркоцветните чадъри.

ми напоследък.

Някои чакаха на опашка да се освободят места. Застанах на опашка­

- А т и ?

та пред „Вивалди", докато Габи отиде до магазинчето на ъгъла, за да

- Добре.

купи бутилка вино. Когато най-после се настанихме, тя си поръча фе-

Завъртя глава наляво-надясно и къдриците й се разлюляха. Доб­

тучини* „Алфредо", а аз - пикантно телешко с гарнитура от спагети.

ре. Много добре. Точно като едно време. Но не съвсем. Разпознавах

Въпреки че се изкушавах от доста специалитети, останах вярна на ви­

собственото си поведение. Тя също премълчаваше нещо, искаше раз­

дението си за храна в червено. Докато чакахме салатите, отпивах от

говорът ни да остане безгрижен. Малко се натъжих от този факт, но

чашата си с минерална вода. Говорехме малко, движехме устни, про­

подозирах, че е по моя вина, затова не казах нищо, а се включих в кон­

изнасяхме думи, но не казвахме нищо. Просто седяхме. Това не бе уют­

спирацията на взаимното премълчаване.

ното мълчание на стари приятелки, свикнали една с друга, а нервен

- Е, къде ще хапнем?

диалог.

Не може да се каже, че сменях темата, тъй като такава всъщност

Познавах внезапните промени в настроението на Габи така доб­

нямаше.

ре, както собствените си менструални цикли. Усещах някакво напре­

- Какво ти се яде?

жение у нея. Очите й не срещаха моите, а неспокойно бродеха и търсе­

Замислих се. Обикновено избирам, като си представям храната в

ха наоколо.

чиния пред мен. Мозъкът ми определено е настроен да визуализира.

Познавах признаците. Пиеше прекалено много, опитвайки да при­

Може да се каже, че когато става дума за храна, ме интересуват обра­

тъпи безпокойството си. Алкохол - опиатът на тревожните. Знаех го,

зите, а не менютата. Тази вечер си представях нещо червено и тежко.

защото го бях изпитала. Ледът в чашата ми с „Перие" бавно се топе­

- Италианска кухня?

ше, а лимонът сякаш бе оживял. Падаше от едно кубче на друго с тих

- Добре. - Тя се замисли. - „Вивалди" на „Пренс Артюр"? Може

съскащ звук.

да Седнем на открито.

- Идеално. Така ще използвам мястото за паркиране, което наме­

- Габи, какво става?

рих тук.

Въпросът я стресна.

Прекосихме площада, минахме под големите дървета, надвисна­

- А ?

ли над моравата. По пейките седяха старци, говореха си или гледаха

Засмя се кратко и несигурно и отмести къдрица от челото си. Очи­

минувачите. Двама патрулни полицаи обхождаха пътеките на парка.

те й бяха непроницаеми.

От време на време спираха, за да разменят поздрав с някого, да зада­

Разбрах намека й и преминах на неутрална тема. Щеше да ми каже,

дат въпрос или да отвърнат на нечие остроумие.

когато е готова. Цената на интимността е нейната загуба.

Подминахме циментовата тераса от западния край на площада. За­

- Чувала ли си се с някого от Северозападния?

белязах думата Веспасшн и отново се запитах защо името на римския

Бяхме се запознали там като студентки през седемдесетте. Вече бях

император е издълбано там.

омъжена и Кейти ходеше на градина. Тогава завиждах на Габи и на

След площада прекосихме улица „Лавал" и минахме през бетон­

ните колони на входа към улица „Пренс Артюр". През цялото време

* Италианско ястие, приготвяно от широки ленти юфка, сервирани със

не бяхме проговорили, а това бе странно. Габи никога не е била мълча-

сос, масло и др. - Б. ред.

38

39

останалите за свободата им. Липсваха ми сплотяваищте преживява­

- Хората се променят.

ния на купоните по цяла нощ и философските дискусии рано сутрин.

-Да.

Бях на тяхната възраст, но живеех по съвсем различен начин. Габи

Салатите пристигнаха и в продължение на няколко минути се съсре­

бе единствената студентка, с която се сближих. Никога не разбрах защо.

доточихме върху заливките и подправките. Когато я погледнах,

Двете въобще не си приличахме. И тогава, и сега. Може би се дълже­

Габи седеше съвсем неподвижно, вдигнала във въздуха вилица с про­

ше на това, че Габи харесваше Пийт или поне се преструваше. Спо­

весена от нея маруля. Отново се бе отдръпнала от мен, въпреки че, в

мен: Пийт, по военному строг, заобиколен от деца-цветя, опиянени от

момента сякаш изучаваше някакъв вътрешен свят, а не този наоколо.

изпушена трева и евтина бира. Той мразеше моите студентски купо­