Unknown - in0

белелите муселинови завеси на прозорците. Точно това харесвам най-

ни цветя, от което къщите приличаха на сцена от анимационен филм

много в апартамента си. Слънчевата светлина се слива с бледите па­

на „Уолт Дисни".

стелни тонове и създава усещане за простор, което ми действа успо­

В парка цари някакво усещане за претенциозност, като се започ­

кояващо.

не от централния фонтан, издигащ се като гигантско лале, и се стиг­

Апартаментът е на първия етаж на П-образна сграда с вътрешен

не до малката ограда от ковано желязо, опасваща периметъра му. Ви­

двор и заема почти изцяло едното крило. Така нямам съседи в непо­

соки до коляното, нейните закачливи линии и извивки отделят зеле­

средствена близост. От едната страна на дневната има френски про­

нината на обществения парк от натруфените къщички край него. Кой

зорци, които водят към градината във вътрешния двор. Точно срещу

знае защо, тази гледка ми действа ободряващо - тихо успокоение, че

тях си имам свой собствен малък двор. Това е рядкост в града - тре­

в живота все още има хармония.

ва и цветя в центъра. Дори съм засадила няколко малки лехи с под­

Погледнах към сградата на Габи. Тя е от северната страна на пар­

правки.

ка, третата по посока на улица „Анри Жюлиен". Изглеждаше така, ся­

Отначало се чудех дали ще ми хареса да живея сама. Никога пре­

каш архитектът й не е могъл да спре, докато не е вложил всеки фан­

ди не бях го правила. От къщи бях отишла в колежа, след това се омъ­

тастичен детайл, за който се е сетил.

жих за Шит, родих и отглеждах Кейти, никога не съм била господар­

Сградата е от кафяв камък на три етажа, които имат големи изда­

ка на собствения си дом. Напразно се бях тревожила. Животът сама

дени прозорци, а покривът изглежда като отрязана шестоъгълна ку-

много ми харесваше.

личка. Покрит е с овални керемиди, подредени като люспите по опаш­

Носех се на границата между съня и будното състояние, когато те­

ката на русалка. Кулата на върха е опасана от тясна тераса с парапет

лефонът ме изтръгна от унеса. Вдигнах слушалката с размътена от пре­

от ковано желязо. Прозорците са със сводест горен край с издадени

къснатата дрямка глава и бях възнаградена с механичен глас, който

арки. Всяка врата и прозорец има рамка от сложна дърворезба, боя­

се опитваше да ми продаде парцел в гробищата.

дисана в бледолилаво. Метална стълба се вие от приземното ниво до

- По дяволите! - Свалих крака на пода и станах от канапето. Това

верандата на втория етаж, а сложните извивки на пречките на пара­

е един от недостатъците на самотния живот. Говоря си сама.

пета повтарят металната ограда на парка. По прозорците има сандъче-

Другият недостатък е, че съм разделена с дъщеря си. Набрах но­

та с цъфнали цветя, а верандата е опасана от огромни саксии.

мера й и тя вдигна след първото иззвъняване.

- О, мамо, радвам се, че се обаждаш! Как си? Не мога да говоря

Явно ме бе очаквала. Преди да пресека улицата, дантеленото пер­

точно сега, чакат ме на другата линия. Може ли да ти звънна малко

де се раздвижи за секунда и входната врата се отвори. Тя ми махна,

по-късно?

после заключи и провери, като разтърси силно дръжката на вратата.

36

37

Слезе по стръмната метална стълба, а дългата й пола се влачеше зад

лива или пасивна. Обикновено преливаше от планове и идеи. Тази ве­

нея като платно. Чух я още докато се приближаваше. Габи обича неща,

чер просто бе оставила говоренето на мен.

които лъщят или дрънчат. Тази вечер имаше гривна с малки сребърни

Погледнах я дискретно с крайчето на окото си. Оглеждаше лица­

камбанки на глезена си, която звънтеше на всяка крачка. Беше обле­

та, с които се разминавахме, и дъвчеше нокътя на палеца си. Беше на­

чена като авангардна студентка. Винаги се носеше така.

прегната, сякаш търсеше някого по оживените тротоари.

- Как я караш?

Вечерта бе топла и влажна, а улицата - претъпкана. Хората се дви­

- Добре - отвърнах.

жеха във всички посоки. Ресторантите бяха разтворили вратите и про­

Още докато го казвах, осъзнах, че не е истина. Но не исках да об­

зорците си, масите бяха подредени безразборно отвън, сякаш някой

съждам убийствата, Клодел или пропуснатото пътуване до Квебек, нито

се канеше по-късно да ги нареди както трябва. Мъже с памучни ризи

проваления си брак или онова, което смущаваше спокойствието на духа