Unknown - in0

Познатите форми на коронките, корените и пулпата бяха осветени

на след петдесет минути и влезе в кабинета на Бержерон. Чувах гла­

в различни степени на сиво и бяло.

совете им през стената. Името ми беше повторено няколко пъти, до­

Бержерон започна, като подреди снимките, взети от зъболека­

като Марк го препращаше към мен. Забавянето на Клодел сигнали­

ря и направени преди смъртта, вдясно, а тези, направени след

зираше, че е раздразнен. Той искаше мнението на експерта, а ето че

смъртта, вляво.

трябваше пак да се примири с мен. Появи се след няколко секунди с

Той сравни двата комплекта за несъответствия. Всичко съвпада­

навъсено изражение.

ше. И на двата комплекта снимки не се виждаха липсващи зъби. Всич­

Никой от двама ни не промълви никакъв поздрав. Мъжът остана

ки корени бяха цели. Линиите и извивките отляво бяха огледално от­

на вратата.

ражение на тези отдясно. Но най-забележими бяха яркобелите

- Отговорът е положителен - казах аз. - Ганьон.

кръгчета, представляващи поправките по зъбите. Разнообразието от

Клодел се намръщи, но видях възбудата в очите му. Вече знаеше

форми на предсмъртните снимки повтаряше в детайли тези, които Да­

името на жертвата. Сега можеше да започне разследването. Запитах

ниел бе направил.

се дали изпитва нещо към мъртвата жена, или за него това бе просто

30

3 1

едно упражнение. Намери лошия. Надхитри копелето. Бях чувала ше­

Без да обръщам внимание на укора му, аз настоях:

гите, коментарите, майтапите над обезобразеното тяло на някоя жерт­

- И двете жертви са жени. И двете са убити през миналата годи­

ва. За някои полицаи това бе просто начин да се справят с насилие­

на. И двете тела показват следи от издевателство или... .

то, защитна бариера срещу ежедневната реалност на проливането на

Внимателно издигнатата стена на самоконтрола му рухна и гневът

човешка кръв. Хумор от моргата. Скрий ужаса зад маската на

му ме заля като мощна вълна.

мъжката напереност. За други нещата бяха много по-дълбоки. Подо­

- Стига тожова! - избухна той. - Да не би да...

зирах, че Клодел е от тях.

Устните му се нацупиха презрително и той спря, преди да е казал

Наблюдавах го няколко секунди. Някъде надолу по коридора из-

нещо необмислено. Овладя се с видимо усилие.

звъня телефон. Въпреки че определено не харесвах този човек, при­

- Винаги ли трябва да преувеличавате?

нудена бях да си призная, че мнението му за мен ме интересува. Ис­

- Помислете по този въпрос! - сопнах му се аз. Треперех от ярост,

ках одобрението му. Исках да ме харесва. Исках всички да ме прие­

когато станах да затворя вратата след него.

мат, да ме допуснат в затворената си общност.

В съзнанието ми проблесна образът на доктор Ленц - психолож­

ката, която сякаш изскочи от миналото, за да ми изнесе лекцията си.

4.

. - Темп - би казала тя, - ти си дете на баща алкохолик. Търсиш вни­

манието, от което той те е лишавал. Нуждаеш се от одобрението на

Би трябвало да е приятно да седиш в сауната и да се потиш. Като

баща си, така че се опитваш да се харесаш на всички.

броколи, варящи се на пара. Това бе намерението ми. Пет километ­

Тя ме накара да осъзная тази своя склонност, но не можа да я ко­

ра на бягащата пътечка, една серия на гладиатора, после потене. Как­

ригира. Трябваше да се справя с нея сама. От време на време прека­

то и останалата част от деня, фитнесзалата не отговори на очаквания­

лявам в старанието и ставам наистина досадна. Но случаят с Клодел

та ми. Натоварването на мускулите разсея част от гнева ми, но все още

не бе такъв. Дадох си сметка, че през цялото време избягвах да се кон­

се чувствах напрегната. Знаех, че Клодел е гадняр. Представях си как

фронтирам с него.

го блъскам с юмруци в гърдите, докато тичах на пътечката. Гадняр.

Поех си дълбоко дъх и заговорих, внимателно подбирайки думи­

Тъпак. Идиот. Почувствах се малко по-добре. Физическото усилие ме

те си:

разсея за известно време, но сега, след като се поуспокоих, не можах

- Господин Клодел, обмисляли ли сте вероятността това убийство

да прогоня мисълта за убийствата от главата си. Изабел Ганьон. Шан­

да е свързано с другите подобни през последните две години?

тал Тротие. Въртеше се отново и отново в главата ми като грахово зърно

Чертите му се вкамениха, устните му се стегнаха около зъбите така,