Unknown - in0

24

25

върнах се в спалнята и поставих тази на стационарния на вилката. -

стаената фриволност, която си позволявахме в период, когато животът

Добре. - Вече бях напълно будна и копнеех за чаша кафе. Тръгнах към

ни не бе никак лекомислен.

кухнята.

Въпреки че сега разговаряме много по-рядко, отношенията ни по­

- Говорех за довечера. - Гласът й звучеше малко изнервено. Не

чти не са се променили през изминалите десетилетия. Заедно или раз­

можех да я виня. Опитваше да довърши изречението си вече пет ми­

делени, ние се подкрепяме една друга и в добри, и в трудни моменти.

нути.

Точно Габи говореше с мен безкрайно дълго в периода, когато посе­

- Извинявай, Габи. Целия уикенд четох дипломната работа на един

щавах сбирките на ,,Анонимните ажохолици" и когато нуждата от пи­

студент и снощи стоях до късно. Наистина бях заспала много дълбо­

тие оцветяваше дните ми и ме будеше нощем, изпотена и разтрепе­

ко. Дори не съм чула, че телефонът звъни. - Това бе необичайно дори

рана. Точно на мен се обаждаше Габи, щастлива и изпълнена с надеж­

за самата мен. - Какво става?

ди, когато любовта се появеше в живота й, или самотна и отчаяна, ко­

- За довечера. Може ли да се срещнем в седем и половина вместо

гато тя отново си отидеше.

в седем? Този проект, по който работя, ме е изправил на нокти.

Щом кафето стана готово, занесох чашата си на стъклената маса

- Разбира се. Няма проблем. Така май е по-удобно и за мен. - За­

в трапезарията. В главата ми бяха нахлули спомени, свързани с Габи.

тиснах телефона с рамото си и извадих буркана с кафе от шкафчето.

Винаги се усмихвам, когато си мисля за нея. Габи в университета. Габи

Сипах три лъжици в кафемелачката.

на разкопки, вързала накриво червената си кърпа, къносаните й кичу­

- Искаш ли да мина да те взема? - попита тя.

ри се развяват, докато стърже пръстта с лопатката си. Висока метър

- Както предпочиташ. Мога да дойда с моята кола. Къде ще ходим?

и осемдесет и три, тя отдавна бе разбрала, че никога няма да бъде тра­

- Зачудих се дали да включа кафемелачката, но размислих. Габи и без­

диционна красавица. Не се опитваше да отслабне или да направи ху­

друго вече звучеше леко засегната.

бав тен. Не бръснеше краката и подминшиците си. Габи си беше Габи.

Мълчание. Представих си как си играе с халката на носа си, дока­

Габриел Маколи от Троа Ривиер, Квебек. Майка французойка, баща

то обмисля въпроса ми. Или днес бе с клипс. Отначало това ме сму­

англичанин.

щаваше, беше ми трудно да се съсредоточа върху разговорите с нея.

Бяхме се сближили в университета. Тя мразеше физическата ант­

Постоянно зяпах халката й и се чудех кожо ли боли да ти пробият носа.

ропология и с мъка се бореше с дасциплините, които по принцип обо­

Сега вече не я забелязвах.

жавах. От своя страна, аз се чувствах по същия начин в нейните ча­

- Трябва да прекараме хубаво - каза тя. - Какво ще кажеш за ня­

сове по етнология. Когато завършихме Северозападния университет,

кое място, където можем да хапнем на открито?

аз отидох в Северна Каролина, а тя - в Квебек. Виждахме се рядко

- Супер - отвърнах. - В такъв случай няма смисъл да идваш до­

през годините, но телефонът запазваше близостта ни. Най-вече бла­

тук. Ще дойда към вас около седем и половина. Измисли нжой нов

годарение на Габи ми предложиха преподавателското място в „Мак-

ресторант. Ходи ми се на нжое екзотично място.

гил" през 1990-а. През онази година започнах работа в лаборатория­

Въпреки че с Габи това криеше известни рискове, обикновено про­

та като външен консултант и продължих и след като се завърнах в Се­

цедирахме така.

верна Каролина. Пътувах на север на всеки шест седмици, както го

- Добре. До скоро.

налагаше натовареността ми. Тази година си бях взела отпуск от уни­

- До скоро - отговорих й. Бях изненадана и леко облекчена. Обик­

верситета в Северна Каролина и прекарвах цялото си време в Мон­

новено ме държеше на телефона по цяла вечност.

реал. Срещите с Габи ми бяха липсвали и сега се радвах на поднове­

Телефонът винаги е бил като спасително въже за двете ни.

ното ни приятелство.

Свързвах мисълта за нея най-вече с телефона. Този модел се бе на­

Мигащата лампичка на телефонния секретар привлече внимание­

ложил още в началото на приятелството ни. Като студентки разгово­

то ми. Явно нжой се бе обадил преди Габи. Натиснах копчето за про­