Unknown - in0

дължих:

на кабинетите и спря пред съседната на моята. Коленичи с крак на­

- Господин Клодел и аз сведохме възможните жертви до едно

пред и подпря куфарчето си на него. Сетих се за едно от движенията

име, за което вероятността е най-голяма. Господин Клодел лично

в „Карате Кид". В тази поза отвори куфарчето си, порови из него и

е ходил да вземе картона от зъболекаря. Някой си доктор Нгуен в

извади връзка ключове.

Розмон. Чувал ли си го?

- Марк?

Марк поклати глава и протегна издължената си кокалеста длан.

Стреснах го. Той рязко затвори куфарчето и го спусна надолу с едно

движение.

-Приятна работа - казах аз, сдържайки усмивката си.

* Известен американски режисьор („Планетата на маймуните", „Слийпи

- Мерси. - Погледна към нас, хванал куфарчето в лявата си ръка,

Холоу"). - Б. ред.

а ключовете - в дясната.

28

29

- Добре - каза той. - Дайте ми го. Ще го погледна. Денис напра­

След като изучава рентгеновите снимки сякаш безкрайно дълго,

ви ли вече рентгеновите снимки?

Бержерон отдели един от квадратите вдясно, постави го върху съот­

- Даниел ги подготви - отвърнах аз. - Сигурно са на бюрото ти.

ветната рентгенова снимка след смъртта и я намести внимателно. Не­

Той отключи вратата на кабинета си. Клодел го последва. През

равномерните форми на кътниците съвпадаха идеално. Той се завъртя

отворената врата видях, че на бюрото лежи малък кафяв плик. Бер­

на стола си и ме погледна.

жерон го вдигна и провери номера на случая. От мястото си наблю­

- Отговорът е положителен - заяви, облегна се назад и опря лакът

давах как детективът оглежда стаята, сякаш се кани да я подпали.

на масата. - Неофициално, разбира се, докато приключа писмения до­

- Можете да ми се обадите след един час, господин Клодел - за­

клад. - Пресегна се за кафето си. Щеше да направи подробна съпостав­

яви Марк.

ка с написаното в картона, както и по-стриктно сравнение на рентгено­

Следователят спря насред огледа си. Понечи да каже нещо, после

вите снимки, но вече не хранеше съмнения. Това бе Изабел Ганьон.

стисна устни, намести маншетите си и си тръгна. За втори път в рам­

Радвах се, че не аз ще трябва да съобщя на родителите й. На съпру­

ките на няколко минути едва сдържах усмивката си. Бержерон не

га. На любовника. На сина. Бях присъствала на подобни срещи. Зна­

понасяше някой полицай да наднича през рамото му, докато рабо­

ех какво изражение ще се появи на лицата. Как умоляващо ще гледат

ти. Клодел току-що го бе научил.

очите. Кажи ми, че това е грешка. Лош сън. Спри! Кажи, че не е вяр­

но. После - осъзнаването. Една частица от секундата и светът се про­

Изпитото лице на Марк се появи в рамката на вратата.

меня завинаги.

- Ще влезеш ли? - попита той.

- Благодаря ти, че ги погледна веднага, Марк - казах аз. - Както

- Разбира се - кимнах аз. - Кафе? - Не бях пила нито глътка, от­

и за предварителното заключение.

както пристигнах на работа. Често си носим кафе един на друг, като

- Ех, защо всички не са толкова лесни. - Той отпи от кафето си,

се редуваме кой да ходи до кухненския бокс в другото крило.

намръщи се и поклати глава.

- Чудесна идея. - Той откри чашата си и ми я подаде. - А аз ще

- Искаш ли аз да се оправя с Клодел? - Опитах се да скрия неже­

се заловя с това.

ланието си. Очевидно не успях. Той се усмихна хитро.

Взех и собствената си чаша и се отправих към другия край на

- Не се съмнявам, че можеш да се оправиш с господин Клодел.

коридора. Зарадвах се на поканата му. Често работехме по едни и

- Така е - рекох. - Точно от това има нужда той. Някой да се спра­

същи случаи, разложени, изгорени, мумифицирани трупове или ске­

ви с него.

лети, мъртъвци, които не могат да се идентифицират по обичайния

Чух го да се смее, докато се връщах в кабинета си.

начин. Смятах, че работим добре заедно. Той, изглежда, бе на също­

Баба ми винаги казваше, че у всеки човек има нещо хубаво.

то мнение.

- Просто трябва да го потърсиш - изричаше тя с мекия си като ка­

Когато се върнах, върху екрана за рентгенови снимки имаше две

дифе глас - и ще го откриеш. Всеки си има добродетели. - Бабо, ти

редици малки черни квадрати. Всяка рентгенова снимка показваше

не си срещала Клодел.

участък от челюстта, който се открояваше ярко на чисто черния фон.

Добродетелта на детектива беше точността му. Върна се наисти­