Unknown - in0

рите ни бяха странно облекчение от меланхолията, която ме обгръща­

слушване. Лентата се превъртя до началото. Мълчание, последвано

ше в онези години. След като дъщеря ми Кейти бе нахранена, изкъпа-

от щракване. Прозвуча кратко бипване и след това гласът на Габи. Ня­

на и сложена в люжата, двете с Габи говорехме с часове по телефо­

кой беше затворил. Добре. Отново пренавих касетата и отидох да се

на, споделяхме въодушевлението си от нжоя нова книга, обсъждах­

облека за работа.

ме преподавателите, студентите или просто си бъбрехме. Това бе един-

26

27

Медико-съдебната лаборатория се намира в сградата на ГШК - По­

По всички стандарти Марк Бержерон бе странен на вид. Беше някъ­

лицията на провинция Квебек, или GCK - Служба сигурност на Кве­

де около шейсетте, с дълго и кокалесто тяло, неизменно приведено на­

бек, както е френският вариант на наименованието. Лабораторията по

пред от кръста нагоре, сякаш очакваше удар в корема. Косата му за­

съдебна медицина (ЛСМ) поделя петия етаж с Лабораторията по кри­

почваше от средата на темето и образуваше корона от рошави бели

минология - главната за провинцията. Заедно двете лаборатории об­

кичури. С нея Марк ставаше висок почти метър и деветдесет. Очила­

разуват едно звено, известно като Дирекция за съдебни експертизи.

та му с тънки метални рамки бяха винаги мазни и прашни и той че­

На четвъртия етаж и на последните три етажа на сградата има затвор.

сто присвиваше очи, сякаш чете някакъв особено дребен шрифт. При­

Моргата и залите за аутопсия са в мазето. Полицията на провинция

личаше повече на персонаж от филм на Тим Бъртън*, отколкото на

Квебек заема останалите осем етажа.

съдебен стоматолог.

Това разположение си има своите преимущества. Всички сме на

- Господин Клодел е донесъл зъболекарския картон на Ганьон -

едно място. Ако ми трябва мнение за някакви влакна или доклад от из­

заявих аз и посочих детектива. Клодел вдигна плика като доказател­

следването на проба от почва, една разходка до другия край на кори­

ство за думите ми.

дора ме отвежда директно до източника. Е, има си и своите недостатъ­

Нищо не просветна зад замазаните очила. Бержерон ме гледаше

ци, тъй като сме леснодостъпни. Всеки следовател от полицията, кой­

неразбиращо. Приличаше на объркано високо глухарче с дългото си

то иска да донесе веществено доказателство или да получи някакъв

тънко тяло и бухналата си бяла коса. Осъзнах, че изобщо не е чувал

доклад, трябва само да вземе асансьора до нашия етаж.

за случая.

Например онази сутрин. Когато пристигнах, Клодел вече ме чака­

Марк бе един от външните консултанти в ЛСМ. Всеки от тях има­

ше пред вратата на кабинета. Носеше малък кафяв плик и потупваше

ше различна специалност. Невропатология. Радиология. Микробио­

с него по дланта си. Да кажем, че изглеждаше нервен, би било, все едно

логия. Одонтология. Бержерон обикновено идваше в лабораторията

да кажем за Ганди, че е изглеждал гладен.

веднъж седмично. През останалото време имаше частна практика и

приемаше пациенти. Не беше идвал от миналата седмица, така че му

- Нося картона от зъболекаря - каза той вместо поздрав. Разма­

описах набързо случая:

ха плика, сякаш се канеше да съобщи кой печели „Оскар". - Сам хо­

дих да го взема.

- Миналия четвъртък работници намерили кости в двора на Се­

минарията. Пиер Ламанш реши, че става дума за изкопани кости от

Прочете името, написано отвън:

гроб, и изпрати мен. Оказа се, че не е така.

- Доктор Нгуен. Има кабинет в Розмон. Щях да дойда още по-рано,

но този човек си е наел някаква малоумна за секретарка.

Марк пусна куфарчето и се заслуша внимателно.

- Намерих части от осакатено тяло, поставени в чували и захвърле­

- Кафе? - попитах аз. Въпреки че никога не бях срещала секре­

ни около преди два-три месеца. Жертвата е жена, бяла, вероятно 20-25-

тарката на доктор Нгуен, изпитах съчувствие към нея. Знаех, че су­

годишна.

тринта й не е минала приятно.

Клодел започна да тупа по-бързо с плика по дланта си. Спря за мо­

Той отвори уста да приеме или откаже. Не знам точно кое. В този

мент и демонстративно погледна часовника си.

момент Марк Бержерон се появи иззад ъгъла. Видимо неподозиращ

Бержерон го изгледа, сетне отново се обърна към мен. Про­

за присъствието ни, той крачеше край редицата лъскави черни врати