Unknown - in0

в празна чиния;

че станаха почти невидими. Облак червенина плъзна бавно от яката

Наместих хавлията си и оставих съзнанието си да обработи отно­

нагоре по врата и лицето му. Гласът му прозвуча ледено:

во събитията от деня. След като Клодел си тръгна, се обадих на Де-

- Кои например? - Стоеше абсолютно неподвижен.

нис да попитам кога ще бъде готов скелетът на Ганьон. Исках да про­

- Например Шантал Тротие - продължих аз. - Била е убита през

веря внимателно всеки сантиметър за следи от наранявания. Счупва­

октомври '93-а. Обезглавена, с отрязани крайници и извадени вътреш­

ности. Това, което бе останало от нея, бе намерено в найлонови чу­

ния. Рани. Каквото и да е. Нещо в начина, по който бе нарязано тя­

вали за боклук.

лото, ме смущаваше. Исках да огледам по-отблизо следите от разре­

Той вдигна длани на нивото на устата си, преплете пръсти и по­

зите. Оказа се, че има проблем с апарата за попарване. Костите щяха

тупа по устните си. Идеално подбраните му златни копчета за ръка­

да бъдат готови чак утре.

вели на идеално ушитата маркова риза издадоха тих звук. Впери по­

След това отидох в централната картотека и извадих досието на Тро­

глед в мен.

тие. През остатъка от следобеда четох полицейските доклади, резул­

- Госпожице Бренън - изрече натъртено той, - може би е добре

татите от аутопсията, от токсикологичните изследвания, разгледах сним­

да не излизате от сферата на професионалната си компетентност. Мис­

ките. Нещо се мотаеше из паметта ми, тормозеше ме, подсказваше ми,

ля, че бихме разпознали всяка евентуална връзка с други престъпле­

че двата случая са свързани. Някакъв спомен, до който не успявах да

ния, извършени под нашата юрисдикция. Тези убийства нямат нищо

достигна, ми казваше, че не само отрязаните крайници и чувалите се

общо.

повтарят в двата случая.

32

33

Отново наместих кърпата и изтрих потта от лицето си. Нямаше да

Торсът й бе разделен надве в кръста.

стоя още дълго. Определено не бих могла да понеса горещината по­

Дясната й ръка бе частично отрязана и краищата на белите сухо­

вече от двайсет минути, независимо от предполагаемите ползи. Още

жилия стърчаха като изтръгнати електрически жици. Нападателят се

пет минутки.

бе справил по-успешно с лявата ръка. Помощникът ми я бе поставил

Шантал Тротие бе убита преди по-малко от година, през първата

до главата, където лежеше самотно, с присвити като краката на паяк

ми есен на постоянен договор в лабораторията. Беше само на шест­

пръсти.

найсет години. Следобед разпрострях снимките от аутопсията на бю­

Гръдният й кош бе отворен по дължина - от гърлото до корема -

рото си, но всъщност не се нуждаех от тях. Спомнях си този" случай

и гърдите висяха от двете му страни, а тежестта им дърпаше в про­

съвсем ярко, помнех съвсем отчетливо всяка подробност от деня, в

тивоположни посоки двете му половини. Долната част на торса се про­

който тя пристигна в моргата.

стираше от кръста до коленете. Краката й от коленете надолу лежа­

ха един до друг, положени под мястото, където би трябвало да са свърза22 октомври, следобедът на скариденото парти. Беше петък и по­

ни с бедрата. Освободени от колянната става, те лежаха с извъртени

вечето от колегите бяха приключили работа по-рано, за да пийнат бира

настрани ходила и с насочени навън пръсти.

и хапнат скариди - по традиция това парти се провеждаше всяка есен.

Прониза ме болка, когато забелязах лакираните й в бледорозово

Насред тълпата в заседателната зала забелязах Ламанш, който го­

нокти на краката. Интимността на подобно просто действие ми при­

вореше по телефона. Притискаше с длан свободното си ухо, за да за­

чини такава божа, че пожелах да я покрия, да се разкрещя на оста­

глуши шума от партито. Гледах го. Когато затвори телефона, той бързо

налите да я оставят най-после на спокойствие. Вместо това стоях и гле­

обиколи с поглед цялата зала. Щом ме забеляза, ми направи знак с ръка,

дах, чаках моя ред да нахлуя.

че трябва да говорим в коридора. После откри Бержерон, привлече вни­

Все още можех да затворя очи и да видя назъбените краища на раз­

манието му и му направи същия знак. След пет минути в асансьора

късванията по скалпа й, свидетелство за многобройни удари с тъп пред­

ни обясни защо. Току-що бяха докарали младо момиче. Тялото бе сма­