Unknown - in0

мет. Спомнях си до най-мажата подробност синините по врата й. Мо­

зано от бой и с отрязани крайници. Било невъзможно да се направи

жех да си представя кръвоизливите в очите й, миниатюрните петънца,

визуално разпознаване. Искаше Бержерон да погледне зъбите й. Аз

предизвикани от пръсването на малки кръвоносни съдове. Причине­

пък трябваше да огледам разрезите на костите.

ни от огромното налягане на югуларните* вени, те са класически при­

Настроението в залата за аутопсии бе в рязък контраст с веселие­

знаци на удушаване.

то на горния етаж. Двамата детективи от полицията стояха на разстоя­

Коремът ми се бе преобърнал, докато се питах какво още се бе

ние, докато цивилен полицай правеше снимки за идентифицирането.

случило на тази жена-дете, грижливо отгледана с фъстъчено масло,

Помощникът ми положи останките от трупа в пълно мълчание. Детек­

скаутски събрания, летни лагери и неделни училища. Скърбях за го­

тивите не казаха нищо. Не се чуха шеги или остроумия. Обичайните

дините живот, от които бе лишена, за баловете, на които нямаше да

майтапи липсваха. Единственият звук бе щракането на фотоапарата,

отиде, за бирите, които нямаше да изпие.

който запечатваше чудовищната гледка върху масата за аутопсии.

Прогоних спомените за болезнената аутопсия, изтрих потта от ли­

Това, което бе останало от нея, бе подредено във формата на тяло.

цето си и поклатих глава, разтърсвайки мократа си коса. Образите в

Шестте кървави парчета бяха поставени в правилен анатомичен ред,

съзнанието ми се размиваха и вече не можех да отделя спомените от

но ъглите бяха леко изместени и така тялото изглеждаше като голя­

миналото от видяното на снимките днес следобед. Точно като в жи­

ма пластмасова кукла - от онези, чиито части могат да се извиват във

вота. Отдавна подозирах, че много от спомените ми от детството са

всички посоки. Общият ефект бе страховит.

всъщност извлечени от стари снимки, че са производни на кадри, мо­

зайка от целулоидни образи, превърнати в спомени от реалността. Може

Главата бе отрязана доста високо на врата и отсечените мускули

би беше по-добре миналото да се помни по този начин. Рядко правим

изглеждаха яркочервени. Бледата кожа леко се подвиваше при отря­

снимки на тъжни събития.

заните краища, сякаш се отдръпваше от досега със суровото месо. Очи­

Вдигнах кърпата си и се отправих към душа.

те й бяха полуотворени и от дясната й ноздра се виеше тънка струй­

ка засъхнала кръв. Косата и бе мокра и залепнала за главата. Беше дълга

и руса.

* Яремни, шийни. - Б. ред.

34

35

Бърди ме чакаше, когато се прибрах. Гледаше ме от другия край

Усмихнах се. Кейти. Винаги задъхана и разпиляна в хиляда посо­

на антрето, бялото му тяло се отразяваше на фона на черния мрамо­

ки.

рен под. Изглеждаше раздразнен. Нима котките изпитват подобни емо­

- Разбира се, скъпа. Не е нещо важно, просто исках да те чуя. Ще

ции? Може би му приписвах своите чувства. Проверих купичката му

ходя на вечеря с Габи. Да се чуем утре?

и открих, че е полупразна. С чувство за вина все пак я напълних. Бърди

- Супер! Целуни я от мен. О, имам шестица по френски, ако си се

бе понесъл преместването добре. Неговите нужди бяха съвсем про­

канила да ме питаш.

сти. Аз, котешка храна „Фрискис" и сън. Такива изисквания не сре­

- Не съм се и съмнявала - засмях се аз. - До утре.

щат затруднения при преминаване на граници и при адаптация на ново

Двайсет минути по-късно спрях пред блока на Габи. По някакво

място.

чудо имаше място за паркиране точно срещу входа й. Изгасих двига­

Имах един час до срещата с Габи, така че се опънах на канапето.

теля и слязох.

Упражненията и сауната бяха взели своето и сега се чувствах, сякаш

Габи живее на „Сен Луи" - очарователно малко площадче, сгуше­

основните ми мускулни групи са излезли от строя. Но изтощението

но между улиците „Сен Лоран" и „Сен Дьони". Паркът е заобиколен

има и своите прложителни резултати. Усещах се физически, макар и

не умствено, релаксирала. Както обикновено в такива моменти,

от редица къщи на калкан с непредсказуеми форми, реликви от епо­

ужасно ми се искаше да пийна нещо.

ха на архитектурни приумици. Собствениците им ги бяха боядисали

във всички цветове на дъгата и бяха напълнили дворовете им с лет­

Късната следобедна светлина обливаше стаята, приглушена от из­