Unknown - in0

га. Беше пристъпил само толкова, колкото да се каже, че е влязъл. Очи­

разстояние от мен, както би спазвал дистанция от човек, заразен с ви­

те му обхождаха стоманените плотове, шкафчетата, пълни с чисти

руса „Ебола". Очите му не се отделяха от мен, но изглеждаха някак

пластмасови контейнери, везните за теглене - всичко друго, само не

далечни, докато мислено прехвърляше данните и търсеше съответствие.

и трупа. Бях виждала това и преди. Снимките не смущаваха. Кърви­

- Ганьон. - Беше изявление, а не въпрос.

щата бяха някъде другаде. На разстояние. Сцената на местопрестъп­

Кимнах:

лението бе клинично упражнение. Никакъв проблем. Анализирай, виж

- Изабел Ганьон. Двайсет и три годишна.

всеки детайл, реши пъзела. Но труп на масата за аутопсии е нещо съвсем

- Ще помоля коронера да изиска картона от зъболекаря й - каза

различно. Клодел си бе придал невъзмутим вид с надеждата да изглеж­

той.

да спокоен.

Кимнах отново. Явно ме предизвикваше да го правя.

- Причина за смъртта? - попита Клодел.

Извадих тазовите кости от водата и внимателно ги раздвижих. Със

- Нищо очевидно - отвърнах аз. - Може би ще знам повече, ко­

специална шпатула остъргах повърхността на желатиновата обвив­

гато видя рентгеновите снимки. Или може да забележа нещо по кости­

ка, която покриваше дясната хълбочна кост. Постепенно тя се разхла­

те, когато ги почистим.

би и отдели. По долната кост имаше дълбоки бразди и ръбове, които

После си тръгна. Без да каже довиждане. Не го и очаквах. Оттег­

опасваха хоризонтално повърхността й. Твърда издатина ограждаше

лянето му бе взаимно оценено.

отчасти външното поле и образуваше деликатния и незавършен гре­

Свалих ръкавиците си и ги изхвърлих. На излизане надникнах в

бен около повърхността на лонната кост. Повторих процедурата и с

голямата зала за аутопсии и казах на Даниел, че съм приключила с този

лявата половина. Беше идентична.

случай за деня. Помолих го да направи рентгенови снимки на цяло­

Клодел не бе помръднал от вратата. Отнесох тазовите кости до една

то тяло и на черепа от всички страни. Горе се отбих в хистологична-

флуоресцентна лампа, придърпах я и я включих. Светлината освети

та лаборатория и съобщих на лаборанта, че трупът е готов за обра­

костите. През кръглата лупа се появиха детайли, невидими за невъоръ­

ботка, като го предупредих да бъде особено внимателен, тъй като има­

жено око. Огледах най-горната извивка на всяка от хълбочните кости

ме откъснати крайници и глава. Не беше необходимо. Никой не се спра­

и видях това, което очаквах.

вяше с тази задача по-добре от Денис. След два дни скелетът щеше

- Господин Клодел - казах, без да вдигам глава, - вижте това.

да бъде готов, чист и невредим.

Той дойде зад мен и аз се отместих, за да може да погледне. По­

Прекарах остатъка от следобеда със залепения череп. Макар и с

сочих му една неравност от горната страна на хълбочната кост. Гре­

липсващи части, по него имаше достатъчно белези, потвърждаващи

бенът е бил в процес на прикачване, когато е настъпила смъртта.

самоличността на собственика му. Той вече нямаше да кара цистер­

Оставих таза. Клодел продължи да го гледа, без да го докосва.

ни с пропан.

Върнах се при трупа, за да огледам ключицата, но вече бях сигурна

Прибрах се вкъщи и отново ме завладя зловещото предчувствие,

какво ще открия. Извадих от водата края, който се свързва с гръдна­

което бях изпитала в падината. Целия ден бях използвала работата си

та кост, и започнах да отделям тъканта. Когато ставната повърхност

като стена, която да държи това чувство настрани. Бях прогонила тре­

вече се виждаше, направих знак на Клодел да се приближи. Безмълвно

вогата, като се съсредоточих изцяло върху установяването на само­

му посочих края на костта. Повърхността беше издута също като на

личността на жертвата и сглобяването на останките от мъртвия шофь­

хълбочните кости. В центъра имаше малък костен диск, а краищата

ор. На обяд гълъбите в парка ме поразсеяха. Разнищването на птича­

бяха отчетливи.

та им йерархия бе всепоглъщащо. Сивите бяха най-важни. След тях

22

2 3

идваха кафявите. Тези с черните крака очевидно стояха на дъното на

робностите съвсем живо, спомних си как се чувствах, докато се за­

стълбицата.

нимавах с костите й. Шантал Тротие. Шестнайсетгодишна. Удушена,