Unknown - in0

лицията, поели случая. Погледнах часовника на стената. Беше по-късно,

вита в твърд възел от изсъхнали хрущяли и сухожилия. С ножица раз­

отколкото предполагах. Детективът замълча. Очевидно смяташе, че

чистих възможно най-много от кожестата тъкан, после обвих костта

името му е достатъчно.

с друга мокра кърпа. Отново насочих вниманието си към таза.

- Още не съм приключила с нея - рекох аз. Чух някакво метално

Развих кърпата, с която го бях увила, и с помощта на скалпела за­

стържене. - Сигур...

почнах отново внимателно да разрязвам хрущяла, свързващ двете по­

- Нея? - прекъсна ме той. - Жена?

ловини отпред. Намокрянето го бе направило по-податлив, по-лесен

- Да. - Гледах как друг червей се изви на полумесец, после се сгъна

за рязане, но процесът си оставаше бавен и мъчителен. Не исках да

рискувам да повредя вътрешните повърхности. Когато лонните кости

на две и повтори маневрата си в противоположната посока. Добре се

най-после се отделиха, отрязах няколкото ивици от изсъхналите мус­

справяше.

кули, които съединяваха таза с долния край на гръбнака отзад, осво­

-Бяла?

бодих го, отнесох го в мивката и накиснах лонната част във вода.

-Да.

След това се върнах при тялото и отвих ключицата. Отново отде­

- Възраст?

лих възможно най-много от тъканта. После напълних пластмасов кон­

- Ще мога да дам приблизителната възраст до час.

тейнер за проби с вода, подпрях го на гръдния кош и потопих края на

Представих си го как поглежда часовника си.

юпочицата в него.

- Добре. Ще дойда там, след като обядвам. - Щрак. Взех папката

Погледнах часовника на стената - 12,25. Отдалечих се от масата,

си и обърнах на следващата страница от формуляра. Възраст. Това

свалих ръкавиците си и се изпънах бавно. Гърбът ми бе схванат и ме

бе труп на възрастен човек. Вече бях проверила устата. Мъдреците

болеше. Напоследък гръбнакът доста ме болеше и стоенето по три часа

бяха напълно израснали.

над масата за аутопсии определено влошаваше положението. Отка­

Огледах ръцете там, където бяха отделени от торса при раменете.

звах да повярвам или да призная, че това е от възрастта. Наскоро от­

Краят и на двете раменни кости бе напълно оформен. Другият край

критата необходимост от очила за четене и трайното покачване на те­

на ръцете бе напълно безполезен в този момент: и двете бяха отря­

глото ми от 51 на 54 килограма също не бяха свързани с възрастта ми.

зани при китките. Тези части трябваше да намеря по-късно. Огледах

Нищо подобно.

краката. Главата на бедрената кост бе също напълно оформена и от­

ляво, и отдясно.

Обърнах се и видях, че Даниел - един от помощниците в лабора­

Нещо в тези отрязани стави ме смущаваше. Чувството се различа­

торията, ме наблюдава откъм външния офис. Той имаше тик, от кой­

ваше от обичайната ми реакция спрямо подобна перверзност, но бе

то напрягаше горната си устна и примигваше бързо. Раздвижи се ряз­

някак смътно и ненапълно оформено. Когато оставих левия крак об­

ко, прехвърли цялата си тежест върху единия крак и присви другия.

ратно на масата, стомахът ми се преобърна. Отново ме обви облакът

Приличаше на чайка, кацнала на брега в очакване на следващата вълна.

18

19

- Кога искаш да направя радиографията? - попита ме. Очилата му

и пълното отсъствие на вътрешности и мозъчна тъкан също подска­

се бяха смъкнали до върха на носа и той по:скоро надничаше над тях,

зваха, че смъртта е настъпила в края на зимата или в началото на про­

вместо през тях.

летта.

- Очаквам да свърша до три - отвърнах и хвърлих ръкавиците си

Облегнах се назад и го погледнах в очакване. И аз можех да бъда

в кошчето за биологични отпадъци. Изведнъж осъзнах колко съм глад­

потайна. Той отвори папката и запрелиства съдържанието й. Чаках.

на. Сутрешното ми кафе си стоеше на работния плот, изстинало и не­

Клодел отдели един формуляр и прочете:

докоснато. Бях го забравила.

- Мириам Уайдър. - Последва пауза, докато отсяваше информа­

- Добре. - Той отскочи назад, завъртя се и изчезна от залата.

цията във формуляра. - Изчезнала на 4 април 1994 г. - Пауза. - Жена.

Метнах предпазните си очила на плота, извадих хартиен чаршаф

Бяла. - Дълга пауза. - Дата на раждане 6.9.1948.

от чекмеджето под страничния плот, разгънах го и покрих трупа. Из­

И двамата изчислихме наум - четирийсет и пет годишна.

мих ръцете си и се върнах в кабинета си на петия етаж, там се пре­