Unknown - in0

и го подръпнах. Не се помести. Увих го около китката си, дръпнах по-

бактериите и насекомите те бързо се разлагат, понякога само за ня­

силно и усетих, че чувалът поддава. Подозирах какво е съдържание­

кожо седмици.

то му. Насекомите отново зажужаха пред лицето ми. Струйки пот за­

Виждах останки от кафява изсъхнала тъкан по костите от гръдна­

почнаха да се стичат по гърба ми. Сърцето ми заби като бас в хеви-

та и коремната област. Докато стоях клекнала и мухите бръмчаха край

метъл ритъм.

мен в осеяната от слънчеви снопове гора, разбрах със сигурност две

Още едно напрягане на мускулите и чувалът се показа. Придърпах

неща: торсът беше човешки и не бе престоял тук дълго.

го достатъчно, за да мога да погледна вътре. И бях права. Когато раз-

Знаех, че появата му тук не е случайна. Жертвата бе убита и за­

мотах края му, мирисът на нещо гнило ме удари в ноздрите. Разтво­

хвърлена. Останките от тялото лежаха върху найлонов чувал, съвсем

рих го и надникнах вътре.

обикновен, от тези, които се използват за събиране на боклук в кух­

Едно човешко лице се взря в мен. Изолирана от насекомите, кои­

нята. Сега бе разкъсан и зееше отворен, но предположих, че точно в

то ускоряват разлагането, плътта не бе напълно изчезнала. Но жега-

12

13

та и влагата бяха променили чертите, превръщайки ги в смъртна мас­

доби вид на човек, който току-що е бил осъден на десет години затвор.

ка, която съвсем бегло прилича на живия човек. Две очи, сбръчкани

Вече знаеше, че още доста време няма да може да мръдне оттук. Не

и свити, се подаваха изпод полузатворените клепачи. Носът бе изкри­

му съчувствах особено. Аз също нямаше да спя в Квебек този уикенд.

вен настрана, ноздрите бяха свити и сплескани към едната хлътнала

Всъщност, докато изминавах краткото разстояние до апартамента си,

буза. Устните бяха извити назад - усмивка към вечността, разкрива­

предположих, че известно време никой няма да се наслади на достатъ­

ща идеални зъби. Кожата бе съвсем бледа - избеляла и подгизнала об­

чно сън. Както се развиха нещата, оказах се права. Но това, което не

вивка, прилепнала плътно към костта под нея. Като рамка на всичко

бих могла да предположа тогава, бе мащабът на ужаса, с който щях­

това се виждаше безжизнена червена коса, загубили блясъка си сит­

ме да се сблъскаме.

ни къдрици, залепени за главата от тънка струйка изтекла мозъчна тъкан.

Разтърсена, затворих чувала. Сетих се за работниците и поглед­

нах към мястото, където ги бях оставила. По-младият ме наблюдава­

2.

ше внимателно. Колегата му стоеше по-назад, привел рамене и

пъхнал ръце в джобовете на работния си панталон.

Следващият ден започна слънчев и топъл като предшественика си,

Свалих ръкавиците си, минах покрай тях и се отправих към края

факт, който обичайно успява да повдигне духа ми. Аз съм жена, чие­

на горичката, където бе патрулната полицейска кола. Двамата мъже

то настроение се влияе от времето - духът ми се повдига и пада за­

не казаха нищо, но чух, че ме последваха, шумолейки.

едно с барометъра. Но този ден времето не ме интересуваше. В де­

Сержант Грулкс се бе облегнал на колата. Забеляза, че вървя към

вет сутринга вече бях в четвърта зала за аутопсии - най-малката в Ла­

него, но не промени позата си. Бях работила и с по-дружелюбни хора.

бораторията по съдебна медицина и най-добре оборудваната за до­

- Може ли да използвам радиостанцията ви? - Аз също умеех да

пълнителна вентилация. Често работя тук, тъй като повечето от слу­

се държа хладно.

чаите, които поемам, определено не са добре съхранени. Ала венти­

Грулкс се изправи и заобиколи колата до шофьорското място. На­

лацията никога не е достатъчна. Вентилаторите и дезинфектантите ни­

веде се през отворения прозорец, откачи микрофона и ме погледна

кога не успяват да победят мириса на възцарила се смърт. Антисеп­

въпросително.

тичният блясък на неръждаема стомана така и не успява да изтрие об­

- Убийство - съобщих аз.

разите на обезобразени мъртви тела.

Той ме погледна изненадано, съжали за това и осъществи връзка­

Останките, намерени в района на Семинарията, определено отго­

та.

варяха на изискванията на зала четири. След като хапнах набързо пред­

- Отдел „Убийства" - съобщи на диспечера в централата. След оби­

ната вечер, се върнах на мястото, където бе открит трупът, и взех уча­