Unknown - in0

Партньорът му бе много по-едър мъж с обветрено лице и коса, хва­

приключило, така че нямаше желание да стои там. Е, нито пък аз.

ната на дълга тънка опашка. Той се усмихна, когато ги наближих, и

8

9

в устата му зейнаха празнини там, където някога бе имало зъби. Пред­

- Защо решихте така?

положих, че е по-приказливият.

- Костите бяха прекалено големи.

- Добър ден. Как сте?

- Нещо друго?

- Добре - кимнаха едновременно и двамата.

- Какво имате предвид?

Представих се и ги попитах дали те са съобщили за намерените ко­

- Намерихте ли нещо друго освен кости?

сти. Отново кимнаха.

- Да, точно това ни се стори нередно. - Той разпери широко ръце,

- Разкажете ми какво стана. - Докато говорех, извадих малък бе­

за да покаже размера на нещото. - Имаше голям найлонов чувал око­

лежник от раницата си, отворих го и щракнах химикалката си, гото­

ло всичко това и... - Сви рамене, обърна длани нагоре и остави изрече­

ва да си водя записки. Усмихнах се насърчително.

нието си недовършено.

Мъжът с опашката заговори нетърпеливо, думите му се втурна­

- И? - Тревогата ми се засилваше.

ха като деца, пуснати в междучасие. Явно се наслаждаваше на това

- Един домакински вакуум. - Каза го бързо, едновременно смутен

приключение. Френският му бе със силен акцент, думите се сливаха

и развълнуван.

и се губеха по типичния квебекски маниер. Трябваше да слушам мно­

- Какво? - попитах аз, решила, че навярно съм разбрала погреш­

го внимателно.

но думата.

- Разчиствахме храсталаците, това е част от работата ни. - Посо­

- Един домакински вакуум. За отпушване на канали.

чи към жиците над главите ни. после махна широко с ръка. - Трябва

Втренчих се в него. Това не бе нормално. Довърших записките си

нищо да не се допира до жиците.

и затворих бележника.

Кимнах.

- Мокро ли е там? - Не държах да обувам ботушите и да си сла­

- Когато влязох в канала ей там... - Той се обърна и посочи гори­

гам предпазната престижа, освен ако наистина не се налагаше.

стия участък по дължината на целия двор. - ...подуших нещо стран­

- Не - отвърна мъжът и погледна към Жил за потвърждение. Жил

но. - Спря, очите му се заковаха в дърветата, ръката му остана про­

поклати глава, без да отделя поглед от прахоляка в краката си.

тегната, а показалецът му пробождаше въздуха.

- Добре - казах аз. - Да вървим. - Надявах се да изглеждам по-

- Странно?

спокойна, отколкото се чувствах.

Мъжът се обърна.

Мъжът с опашката тръгна пръв през тревата и ни поведе навътре

- Ами не точно странно. - Замълча и прехапа долната си устна, до­

в гората. Постепенно се спуснахме в малка падина, а дърветата и хра­

като търсеше в речника си подходящата дума. - На умряло - каза той.

стите станаха по-гъсти, щом наближихме дъното й. Миришеше на мок­

- Нали знаете какво е на умряло?

ра пръст, трева и гниещи листа. Слънчевите лъчи пробиваха тук-там

Изчаках го да продължи.

короните на дърветата и земята бе осеяна с неравни светли петна. Край

- Нали се сещате? Като животно, което се вмъква някъде и уми­

лицето ми гъмжеше от летящи насекоми, които бръмчаха в ушите ми,

ра. - Сви леко рамене, докато го казваше, после ме погледна за по­

а други се впиваха в глезените ми.

твърждение. Знаех за какво говореше. Отлично познавам мириса на

В дъното на падината работникът спря, за да се ориентира, после

смърт. Отново кимнах. - Точно това си помислих. Че енот или някое

сви вдясно. Последвах го, като размахвах длани, за да прогонвам ко­

куче е умряло. Така че започнах да ровя в храсталака с греблото си

марите, отмествах клоните и присвивах очи, за да виждам през обла­

там, където миришеше най-силно. Отдолу се показа купчина кости. -

ка мушици, които се опитваха да влязат в тях. Над устните ми изби­

Ново свиване на раменете.

ха капчици пот, косата ми се навлажни, непокорните кичури залепна­

- Аха. - Започваше да ме обзема някакво напрежение. Костите от

ха за челото и врата ми.

стари гробове не миришат.

На петнайсет метра от трупа вече нямах нужда да ме водят. Уха­

- Ето защо извиках Жил... - Той погледна към по-възрастния мъж

нието на гората се смесваше с осезаемата миризма на смьрт. Мирисът

за потвърждение. Жил се взираше в земята. - ...и двамата започнах­

на разлагаща се плът не прилича на никой друг и аз го усетих в топ­

ме да копаем наоколо и да изриваме листата. Това, което намерихме,