Unknown - in0

лия следобеден въздух - слаб, но непогрешим. С всяка следваща стъпка

не приличаше на куче или енот. - Като каза това, мъжът скръсти ръце

задушливата воня ставаше все по-силна, докато накрая престана да се

на гърдите си, сведе брадичка и се залюля на пети.

смесва с останалите миризми и надделя над всички.

10

11

Жил спря и остана дискретно на разстояние от мен. Мирисът му

него е бил пренесен трупът. Главата и крайниците липсваха и не се

стигаше. Fie искаше да вижда отново това, което ми предстоеше да

виждаха никакви лични вещи наоколо. Освен една.

зърна. На десет метра по-нататък по-младият мъж също спря, обърна

Тазовите кости обграждаха вакуума за отпушване на канали. Дълга­

се и безмълвно посочи към мажа купчина, отчасти покрита с листа

та му дървена дръжка стърчеше нагоре като обърната дръжка на бли-

и клонки. Край нея обикаляха и бръмчаха пчели като бедни учени край

залка, а червената гумена част бе притисната плътно към тазовия от­

шведска маса.

вор. Положението подсказваше, че нарочно е поставена там. Кожо-

При тази гледка стомахът ми се сви, а гласът в главата ми се оба­

то и зловещо да изглеждаше това, не вярвах да е случайно.

ди: „Казах ли ти!" С нарастващ ужас оставих раницата си до дънера

Изправих се и се огледах, а коленете ми изстенаха недоволно от

на едно дърво, извадих чифт хирургически ръкавици и внимателно си

внезапното движение. От опит знаех, че животните могат да изровят

проправих път през гъсталака. Когато наближих могилата, видях къде

и завлекат части от трупове на голямо разстояние. Кучетата често ги

мъжете бяха разровили листата. Гледката потвърди страховете ми.

крият сред ниски храсталаци, а риещите животни ги прибират в дуп­

Изпод листата и пръстта се подаваха ребра от гръден кош, краи­

ките си под земята. Разрових пръстта с ръце и огледах района в не­

щата им се извиваха като рамка на старинен кораб. Наведох се да ог­

посредствена близост за евентуални следи.

ледам по-добре. Мухите започнаха да жужат още по-силно в протест

Мухите бръмчаха, а някъде много далече се чу автомобилен клак­

срещу появата ми, а слънчевите лъчи се отразяваха в искрящо зеле­

сон. В главата ми нахлуха спомени за други гори, други гробове, дру­

ните им телца. Когато разчистих още от изгнилите листа, видях, че реб­

га кости - като накъсани образи от стари филми. Стоях абсолютно не­

рата се придържат от част от гръбначен стълб.

подвижна, търсех, бях нащрек. Най-после по-скоро долових, откол­

кото видях, че нещо не е наред в околността.

Поех си дълбоко дъх, свалих латексовите ръкавици и започнах да

По дяволите! Продължих да се оглеждам. Лек бриз раздвижи влаж­

изривам с шепи гнилите листа и боровите иглички. Когато гръбнакът

ните къдрици край лицето ми и прошумоля в листата. Съсредоточих

се разкри напълно, някожо стреснати бръмбара бързо избягаха. Чер­

се с всжа клетка на тялото си върху светлината и сенките. Нищо.

веи се развиваха и изпълзяваха навън, изчезвайки един след друг по­

После го забелязах. Вятърът подухваше леко над лъскавата по­

край гръбначните прешлени.

върхност, по която сякаш за миг се плъзваха малки вълнички. Нищо

Без да обръщам внимание на буболечките, продължих да разри­

особено, но очите ми го доловиха. Приближих се, затаила дъх, и по­

вам с ръце. Бавно и внимателно разчистих участък от около един квад­

гледнах отблизо. Не се изненадах от видяното. Започва се, помислих

ратен метър. След по-мажо от десет минути видях добре какво бяха

си.

открили Жил и колегата му. Отместих косата от лицето си, седнах на

От една кухина в корените на висока жълта топола се подаваше

пети и се взрях в оформилата се гледка.

ъгълче от друг найлонов чувал. Нацъфтели лютичета край дънера на

Приличаше на частично оголен до скелета торс. Гръбначният стълб,

тополата прикриваха чувала, а нежните им стръкчета се губеха сред

гръдният кош и тазовата кост все още бяха свързани от изсъхнали мус­

избуялите плевели.

кули и сухожилия. Докато съединителната тъкан е упорита и отказва

Приближих се до дървото. Клонки и листа се пречкаха в краката

да пусне от хватката си ставите в продължение на месеци и години,

ми. Разчистих достатъчно от найлона, за да мога да го хвана здраво,

мозъкът и вътрешните органи не са така издръжливи. С помощта на