Unknown - in0

та. Каменни стени с бойници ограждат мрачните сини замъци, гриж­

довател отКГБ би прозвучал доверчиво.

ливо поддържаните ливади и обраслите с гъста растителност простран­

- Да. Аз съм съдебен антрополог. - Произнесох го бавно, като учи­

ства.

телка на второкласници. - Занимавам се с ексхумациите и намерени­

В славните дни на църквата семействата са изпращали синовете

те скелети. Доколкото разбирам, този случай покрива и Двете неща.

си тук - хиляди младежи, които са се обучавали за свещеници. По-го­

Подадох му служебната си карта. Малък месингов правоъгълник

лемите сгради сега са дадени под наем и в тях се помещават светски

над джоба на ризата му го идентифицираше като сержант Грулкс.

училища и институции, в които Интернет и факсовете са заели място­

Той огледа снимката, после мен. Външният ми вид не му подей­

то на Светото писание и теологичните спорове като работна парадиг­

ства убедително. Бях планирала да се занимавам с реконструкцията

ма. Може би това е добра метафора на съвременното общество. Ние

на черепа цял ден и бях облечена като за работа с лепило. Носех из­

сме прекалено погълнати от това да общуваме помежду си, за да се

белели кафяви дънки, дънкова риза с навити ръкави и маратонки без

тревожим за всемогъщия архитект.

чорапи. Повечето от косата ми бе стегната в шнолата. След неуспеш­

Спрях на малка уличка срещу двора на Семинарията и погледнах

на битка с гравитацията останалата част от нея висеше свободно по­

на изток по „Шербрук" - към тази част от имота, която сега бе наета

край лицето и врата ми. По мен имаше пръски от засъхнало лепило.

от колежа на Монреал. Нищо необичайно. Отпуснах лакът през про­

Сигурно приличах повече на домакиня на средна възраст, която вне­

зореца и надникнах в противоположната посока. Горещият прашен ме­

запно е била откъсната от лепенето на тапети, отколкото на съдебен

тал изгори кожата ми, така че бързо прибрах ръката си.

антрополог.

Видях ги. Паркираната синьо-бяла полицейска кола контрастира­

Той дълго изучава служебната ми карта, после ми я върна без ко­

ше нелепо на фона на средновековната каменна кула и блокираше за­

ментар. Очевидно не отговарях на очакванията му.

падния вход към двора. Точно пред нея бе спрян един сив камион на

- Вие видяхте ли намереното? - попитах.

„Електроснабдяване". Униформен полицай разговаряше до камиона

- Не, само осигурявам терена. - С леко, усъвършенствано движе­

с двама мъже в работно облекло.

ние на ръката той ми посочи двамата мъже, които ни гледаха мълча­

Завих наляво и се включих в колоната автомобили, отправили се

ливо. - Те са го намерили.

на запад, успокоена, че не се виждат никакви репортери. В Монреал

Кимнах, но той вече се бе обърнал. Работниците от ,,Електроснаб-

всяка среща с пресата е двойно изпитание, тъй като се появяват ре­

дяване" мълчаливо ме наблюдаваха, докато вървях към тях. И двама­

портери, пишещи на английски, и репортери, пишещи на френски. Аз

та бяха с големи слънчеви очила, върху които късното следобедно

не съм особено опитна, когато ме атакуват дори на един език, а под

слънце хвърляше оранжеви отблясъци, когато някой от тях раздви­

двойна атака направо ставам враждебна.

жеше глава. И двамата имаха мустаци, извити по еднакъв начин край

Ламанш беше прав. Бях идвала тук миналото лято. Спомнях си слу­

устните им.

чая - кости, изровени по време на ремонта на главния водопровод.

Този вляво беше по-възрастен, слаб мургав мъж с физиономия на

Църковна собственост. Старо гробище. Тела, погребани в ковчези. Оба­

териер. Той се оглеждаше нервно, погледът му скачаше от предмет на

дих се на археолога. Случаят бе приключен/Надявах се в доклада ми

предмет и от човек на човек - като пчела, която прехвръква от цвят

този път да пише същото.

на цвят. Очите му се стрелкаха към мен, после бързо се отместваха,

Докато маневрирах с маздата си пред камиона, за да паркирам, три­

сякаш се страхуваше, че ако срещне нечий поглед, ще бъде принуден

мата мъже спряха да разговарят и погледнаха към мен. Щом слязох

да направи нещо, за което после да съжалява. Местеше тежестта си

от колата, полицаят се поколеба, сякаш премисляше нещо, после тръгна

от крак на крак и ту се изгърбваше, ту се излъчваше.

към мен. Не се усмихваше. В 16,15 дежурството му сигурно вече бе