Unknown - in0

- Възможно е - казах аз и го подканих с ръка да продължи.

облякох и излязох да обядвам. Това не ми се случваше често, но днес

Той остави формуляра на бюрото и зачете следващия:

имах нужда от малко слънце.

- Соланж Леже. Съпругът й е съобщил за изчезването. - Замълча,

докато се опитваше да разчете датата. - 2 май 1994. Жена. Бяла. Дата

Клодел спази обещанието си. Когато се върнах в един и полови­

на раждане 17.8.1928.

на, вече ме чакаше в кабинета ми. Седеше срещу бюрото, втренчен в

- Не - поклатих глава. - Много е възрастна.

реконструирания череп върху работната ми маса. Когато ме чу, объ­

Клодел върна формуляра обратно в папката и извади друг.

рна глава, но не каза нищо. Закачих сакото отзад на вратата, минах

- Изабел Ганьон. Видяна за последно на 1 април 1994. Жена. Бяла.

край него и се настаних на стола си.

Дата на раждане 15.1.1971.

- Добър ден, господин Клодел. Как сте? - усмихнах му се мило.

—Двайсет и три години. Да - кимнах бавно. - Възможно е. - Фор­

- Добър ден. - Очевидно не се интересуваше как се чувствам аз.

мулярът се озова на бюрото.

На бюрото пред него лежеше една папка. Той постави ръка върху

- Сюзан Сен Пиер. Жена. Липсва от 9 март 1994. - Устните му се

нея и ме погледна. Лицето му напомняше на папагал. Чертите му се

движеха, докато четеше. - Не се върнала от училище. - Замълча и из­

извиваха в остър ъгъл от ушите до средата на лицето, където стърче­

числи наум. - Шестнайсетгодишна. Боже господи!

ше подобният на клюн нос. По тази ос брадичката му, устата и върхът

Отново поклатих глава:

на носа сочеха надолу и образуваха поредица от V-та. Когато Клодел

- Много е млада. Жертвата не е дете.

се усмихнеше, което бе голяма рядкост, V-то на устата му се изостря­

Той се намръщи и извади последния формуляр.

ше и устните му се събираха, вместо да се раздалечават.

- Евелин Фонтейн. Възраст трийсет и шест години. Видяна за по­

- Имам няколко имена - съобщи. - Вероятно жертвата е една от

следно в Сет Ил на 28 март. А, да. Била е индианка.

тях. Всички са изчезнали през последните шест месеца.

- Съмнително - казах аз. Не смятах, че трупът принадлежи на ин­

Вече бяхме обсъдили въпроса колко време е изминало от смъртта.

дианка.

Работата ми сутринта не бе променила мнението ми по този въпрос.

- Това е. - На бюрото имаше два формуляра. Мириам Уайдър, че­

Бях сигурна, че жертвата е мъртва от по-малко от три месеца. Това

тирийсет и пет годишна, и Изабел Ганьон, на двайсет и три. Може би

датираше убийството през март или по-късно. Зимите са много сту­

една от тях лежеше долу в зала 4. Клодел ме погледна. Веждите му се

дени в Квебек - жестоки към живите и благотворни за умрелите. За­

повдигнаха в средата и образуваха още едно V, този път обърнато. -

мръзналите тела не се разлагат. Нито пък привличат буболечки. Ако

На колко години е била всъщност? - попита, като подчерта глагола и

трупът бе захвърлен миналата есен, преди началото на зимата, щеше

изстраданото си търпение.

да има следи от масовото нахлуване на насекоми. Наличието на лар­

- Да слезем долу да видим. - „Това ще поосвежи деня ти", помис­

ви щеше да говори за прекъснато нашествие на червеи през есента.

лих си аз.

Такива нямаше. Като се вземеше предвид, че пролетта бе топла, из­

Беше дребнаво, но не се сдържах. Знаех, че Клодел е известен с

обилието от червеи и степента на разлагане потвърждаваха интерва­

това, че избягва залите за аутопсии, и исках да го смутя. За момент

ла от приблизително три месеца. Наличието на.съединителна тъкан

детективът придоби вид, сякаш е попаднал в капан. Насладих се на при-

20

21

теснението му. Грабнах престилката от куката на вратата и забързах

- Е? - Капчици пот бяха оросили челото му. Отчаяно прикрива­

по коридора. Отключих асансьора. Клодел мълчеше, докато се спус­

ше нервността си.

кахме. Приличаше на мъж, тръгнал на преглед за простатата. Явно ряд­

- Млада е. Вероятно под двайсет и пет.

ко се качваше на този асансьор, който спираше само на етажа на мор­

Бих могла да му обясня как костите разкриват възрастта, но не мис­

гата.

лех, че ще бъде добър слушател, така че просто изчаках. По ръкави­

Трупът лежеше необезпокояван. Сложих си ръкавици и махнах бе­

ците ми бяха полепнали частици хрущял и затова държах ръцете си

лия чаршаф. С ъгълчето на окото си забелязах, че Ююдел стои на пра­

встрани от тялото, с дланите нагоре - като просяк. Клодел стоеше на