Unknown - in0

- Какво? - Въпросът сякаш я смути.

зах.

- А мъжете, които отиват при тях и ги избират? Те би трябвало да

- И какво още? — Държеше в ръка виното си, но не отпи.

са важен елемент от цялостната картина. Разговаряш ли с тях? - На­

- Отрязаните крайници. Разчленяването на тялото. Отделянето на

вих спагети на вилицата си.

части. Или... - Замълчах, защото се сетих за вакуума за отпушване на

- Аз... Да, с някои - заекна тя, видимо смутена. След кратка пау-.

канали. Все още не бях сигурна какво означаваше той.

за заяви: - Стига сме говорили за мен, Темп. Кажи ми по какво рабо­

- Значи мислиш, че един и същ изрод е убил и двете?

тиш ти. Някакви интересни случаи? - Очите й бяха вперени в чиния­

- Да. Но не мога да убедя в това идиота, който води разследване­

та.

то. Дори не иска да погледне другия случай.

Промяната на темата бе така внезапна, че ме свари неподготвена.

- Убийствата може да са дело на някой от онези перверзници, кои­

Отвърнах почти без да се замислям:

то се възбуждат, като убиват жени.

- Тези убийства доста ме натоварват. - И веднага съжалих за ка­

- Да - съгласих се, без да вдигам глава.

заното.

Гласът й отново звучеше рязко, кадифените нюанси бяха изчезна­

ли. Оставих вилицата си и я погледнах. Наблюдаваше ме втренчено,

- Какви убийства? - Гласът й бе станал по-плътен, а думите - за­

с леко наведена напред глава и пръсти, стиснали здраво столчето на

кръглени и меки.

чашата. Чашата трепереше, а виното се поклащаше.

- Миналия четвъртък изникна едно особено отвратително. - Не про­

- Габи, съжалявам. Не трябваше да ти разказвам това. Добре ли

дължих. Габи никога не е искала да слуша за моята работа.

си?

- Така ли? - Взе си още хляб. Просто проявяваше любезност. Беше

Тя изпъна гърба си и остави внимателно чашата на масата. Про­

ми разказала за работата си, сега искаше да чуе за моята.

дължи да се взира в мен. Махнах на сервитьора.

- Да. Изненадващото е, че пресата не надуши нищо. Трупът бе на­

- Искаш ли кафе?

мерен в Шербрук миналата седмица. Постъпи с неизвестна самолич­

Отговори ми само с кимване.

ност. Оказа се, че е убита през април.

Довършихме вечерята си, като се насладихме на десерта и капучи-

- Прилича на другите ти случаи. Какво те тормози?

ното. Габи като че ли възвърна чувството си за хумор и двете се по­

Облегнах се назад и я погледнах. Питах се дали наистина иска да

смяхме на спомени от студентските години в хипарската епоха, кога­

чуе това. Може би щеше да бъде по-добре да й разкажа. По-добре за

то ходехме с дълги прави коси, ръчно боядисани ризи и дънки с нис­

кого? За мен?

ка талия и широки крачоли - едно поколение, бягащо с всички сили

- Жертвата е била жестоко малтретирана. После тялото е било на­

от конформизма. Минаваше полунощ, когато си тръгнахме от ресто­

рязано на парчета и изхвърлено в една падина.

ранта.

Габи ме погледна безмълвно.

Докато вървяхме по „Пренс Артюр", тя се върна на темата за убий­

- Мисля, че начинът на действие на убиеца е сходен с този от едно

ствата:

друго убийство, по което съм работила.

- Що за човек ще направи такова нещо?

- Тоест?

Въпросът ме изненада.

- Виждам един и съши - потърсих правилната дума - почерк и в

- Искам да кажа, дали е някой луд? Или нормален? Би ли го раз­

двете.

личила сред множеството?

- Например? - Тя се пресегна за чашата си.

Объркването ми я раздразни.

- Зверско малтретиране, разчленяване на тялото.

- Можеш ли да го познаеш на църковен пикник примерно?

42

43

- Убиеца?

тите и баровете. Оттук нататък е царството на проститутките и тра-

-Да.

веститите. Техният район се простира на изток до квартала на гейо-

- Не знам.

вете. Обитават го заедно с пласьорите на дрога и групите от скинхедс.

Тя настоя:

Туристите и жителите на града идват тук само като случайни посети­

- Дали може да се преструва на нормален?

тели, дошли да позяпат, но без да срещат ничий поглед. Те виждат дру­

- Мисля, че да. Ако един и същи човек е убил и двете жени, а не

гата страна на живота и утвърждават собствената си изолираност от

съм сигурна в това, той е много организиран. Планира действията си.

нея. Не се заседават дълго..

Много серийни убийци успяват дълго да заблуждават околните, пре­

Почти бяхме стигнали до „Сен Лоран", когато Габи ми посочи да

ди да бъдат заловени. Но аз не съм психолог. Това са просто мои раз­