Unknown - in0

- Напоследък започна да разправя разни много шантави работи.

интерлюдия имаше успокоителен ефект. Накрая Габи поклати глава,

Опитах се да го избягвам, но тази вечер се появи в ресторанта. Сякаш

пусна куфарчето в скута си и се облегна назад. Когато заговори, гласът

има радар. Както и да е, той започна да прави същото, започна да ми

й бе по-силен и не така разтреперан:

задава най-различни перверзни въпроси.

- Знам, че може би преувеличавам опасността. Той е просто ня­

Пак се потопи в мислите си. След малко се обърна към мен, сякаш

какъв безобиден откачен, който иска да ме изплаши. И аз се хващам

бе открила отговора, който досега й е убягвал. Гласът й прозвуча леко

на въдицата му. Позволявам на този психар да ме изкара от релсите.

развълнувано:

- Не смяташ ли, че попадаш на доста откачени типове?

- Всичко е заради очите му, Темп. Очите му са адски странни! Чер­

- Да, повечето хора, които интервюирам, не са от най-нормални­

те. - Тя се засмя кратко и горчиво.

ни и жестоки като на пепелянка, а бялото им е розово и кръвясало. Не

- Какво те кара да мислиш, че този е различен?

знам дали е болен, или постоянно има махмурлук. Никога досега не

Замисли се и загриза нокътя на палеца си.

съм виждала такива очи. Темп, направо се побърках! Сигурно съм си

- Трудно е да го формулирам с думи. Просто има една граница, коя­

мислела за последния ни разговор и за онзи откачен, чиито жертви ид­

то разделя откачените от истинските хищници. Трудно е да се дефи­

ват при теб.

нира, но усещаш кога тази граница е премината. Може би е някакъв

Не знаех какво да кажа. Не можех да видя добре лицето й в мра­

инстинкт, който съм си изградила с времето, прекарано там; В про­

ка, но тялото й говореше с езика на страха. Бе напрегната, а ръцете

ституцията, ако една жена се почувства застрашена от даден клиент,

притискаха куфарчето като щит към гърдите й.

тя просто не тръгва с него. Всяка си има свои критерии, но съществу­

- Какво още знаеш за този човек?

ва някаква линия, която не пресичат. Може да е нещо в погледа или

- Почти нищо.

някакво странно желание. Елен например не тръгва с никой, който е

- Момичетата какво мислят за него?

обут с каубойски ботуши.

- Не му обръщат внимание.

Габи отново замълча, размишлявайки.

64

65

- Мисля, че просто ми повлияха разказите за серийни убийци и пси­

Тревогата не ме бе изоставила напълно. Сънят не дойде лесно и

хопати.

известно време лежах, гледах сенките по тавана и се борех с импул­

Отново замисляне. Опитах се да погледна крадешком часовника

са да се обадя на Пийт. Мразех се, че изпитвам нужда от него в таки­

си.

ва моменти, че копнеех за силата му винаги когато се чувствах раз­

- Единственото, което този човек се опитва да направи, е да ме шо­

строена. Това бе един от ритуалите, които се бях заклела да изоста­

кира.

вя.

Нова пауза. Опитваше се да убеди сама себе си.

Най-после сънят ме понесе като вихрушка и прогони мислите за

- Копеле такова!

Пийт, Кейти, Габи и убийствата от съзнанието ми. Това бе добре, тъй

Гласът й ставаше все по-гневен с всяка изминала минута.

като ми помогна да преживея следващия ден.

- По дяволите, Темп! Няма да позволя на този гадняр да съсипе

живота ми. Ще му кажа да се разкара веднъж завинаги. Много съжа­

лявам, че те накарах да дойдеш чак дотук. Голяма съм досадница! Ще

8.

ми простиш ли?

Гледах я мълчаливо. Рязката промяна в емоционалното й състоя­

Спах дълбоко до девет и петнайсет на следващата сутрин. Обик­

ние отново успя да ме изненада. Как можеше да е толкова ужасена,

новено се будя по-рано, но днес беше петък, 24 юни. Денят на свети

аналитична, гневна и смирена само в рамките на трийсет минути? Бях

Йоан Кръстител - официален празник на Квебек, и аз се наслажда­

прекалено изморена, за да търся отговора.

вах на празничното безделие, позволено в такива дни. Тъй като праз­

- Габи, късно е. Хайде да поговорим за това утре. Не ти се сърдя

никът на свети Йоан Кръстител е най-важният за провинцията, почти

всичко е затворено. Пред вратата ми нямаше да има вестник, така че

естествено. Радвам се, че не ти се е случило нещо. Наистина нямах нищо

си направих кафе и отидох до ъгъла да потърся някое издание, което

против да спиш у нас-. Винаги си добре дошла.

излизаше и в празник.

Тя се наведе и ме прегърна.

Денят бе слънчев и красив, светът се представяше в най-привле­