Unknown - in0

- Благодаря, но ще се оправя и сама. Ще ти се обадя. Обещавам!

кателния си вид. Предметите и техните сенки се открояваха в рязък

Изпратих я с поглед, докато изкачваше стъпалата към апартамен­

контраст, цветовете на тухлите и дървото, на метала и боите, на тре­

та си. Полата й се вееше феерично около нея. В следващия миг тя из­

вата и цветята заявяваха гръмогласно своето място в цветния спектър.

чезна зад лилавата врата, оставяйки пространството помежду ни праз­

Небето бе ослепително, без нито едно облаче и синьо като великден­

но и застинало. Седях сама, заобиколена от тъмнината и лекото уха­

ските яйца по картичките от детството ми - същият дързък нюанс.

ние на сандалово дърво. Въпреки че нищо не помръдваше, за миг усе­

Утринният въздух бе топъл и мек, изпълнен с уханието на пету-

тих някакъв хлад да пронизва сърцето ми. Като мимолетна сянка той

нии от сандъчетата по прозорците. Температурите се бяха покачва­

потрепна и изчезна.

ли бавно, но неотменно през последната седмица и всеки ден надви­

По целия път до дома мислите ми препускаха трескаво. Дали това

шаваха предходните. Прогнозата за днес: трийсет и два градуса. Ро­

бе поредната мелодрама на Габи? Имаше ли неща, които не ми каза?

дена на юг, аз обожавах такова време.

Дали този мъж не бе наистина опасен? Дали параноята й не се под­

Купих си Льо Журнал дьо Монреал. Заглавието на първа страни­

хранваше от моя разказ за убиеца?

ца бе изписано с осемеантиметрови букви в небесносин цвят: ВЕСЕЛ

Не позволих на загрижеността си за Габи да ме обсеби. Когато се

ПРАЗНИК, КВЕБЕК!

прибрах, изпълних един ритуал от детството си, който винаги ми по­

Пристигнах вкъщи, сипах си кафе, приготвих си мюсли и разгърнах

мага, когато съм напрегната или разтревожена: напълних си гореща

вестника на масата в трапезарията. Аз съм пристрастена към четене­

вана с билкови соли. Пуснах високо компактдиска на Крие Риа и ко­

то на новини. Макар че мога да прекарам няколко дни без вестник, като

гато се потопих във водата, той ми запя за пътя към ада. Съседите тряб­

се задоволявам само с новините по телевизията в единайсет вечерта,

ваше да ме изтърпят. След като излязох от ваната, опитах да се оба­

не след дълго закопнявам за писаното слово. Когато пътувам някъ­

дя на Кейти, но отново попаднах на телефонния й секретар. После си

де, първо намирам канала със Си Ен Ен на телевизора в хотелската

поделих млякото и бисквитите с Бърди, който предпочете млякото.

стая, а после разопаковам багажа си.

Оставих чиниите в кухнята и се пъхнах в леглото.

66

67

Не мога да пия, мразя цигарения дим, тази година и сексът нещо

Втората снимка беше на възрастна жена с изрусена накъдрена коса

ми убягва, така че съботните сутрини са посветени на вестнтщите. Поз­

и малко момче по шорти и тениска. Мъж с брада и очила с дебели рам­

волявам си да прекарам часове наред, поглъщайки и най-малките под­

ки бе преметнал покровителствено ръце през раменете им. И трима­

робности. Не че в новините има нещо ново. Няма. Знам това. Те са

та гледаха от фотоса с мъка и недоумение - изражение, типично за спо-

като топките в бингото. Едни и същи събития се повтарят отново и

ходените от внезапно нещастие, поглед, който познавах прекалено доб­

отново. Земетресения. Преврати. Търговски войни. Заложници. Про­

ре. Надписът под снимката ги представяше като майката, сина и съпру­

сто съм пристрастена да науча кои топки са изтеглени през всеки един

га на жертвата.

ден.

Бях неприятно изненадана от третата снимка: видях себе си до един

Льо Журнал си пада по кратките статии и изобилието от снимки.

изкоп. Познавах тази фотография. Направена през 1992-а и запазе­

Макар че не е Крисчън Сайънс Монитър, все пак става. Бърди беше

на в архивите, тя често бе изравяна и препечатвана. Както обикнове­

наясно какво ще последва, така че се намести на съседния стол. Ви­

но, ме представяха като американка антроположка.

наги се чудя дали го привлича моята компания или надеждата, че ще

- По дяволите!

му оставя от мюслито си.

Бърди размърда опашката си и ме погледна неодобрително. Не ми

Намерих го на втора страница, между репортаж за удушен свеще­

пукаше. Решението ми да прогоня убийствата от мислите си за целия

ник и отразяването на световното първенство по футбол.