Unknown - in0

70

71

-....като мръсна пепел.

те на техния собствен език и да не се хваща на номерата им. Никога

Засмяха се едновременно, с гърленото боботене на мъже, които

не бях работила с него. Бях научила цялата тази информация от ко­

си разправят вицове за жени. Клодел погледна часовника си.

леги. Никога не бях чувала негативен коментар за Андрю Райън.

Хваща те параноята, Бренън, смъмрих се аз. Вземи се в ръце. Про­

- Какво правите тук днес? - попита той. Махна с дългата си ръка

кашлях се и започнах да си пробивам път през лабиринта от бюра. Трио­

по посока на прозореца. - Защо не се веселите на празника?

то млъкна и погледна към мен. Когато ме познаха, двамата детекти­

Забелязах тънък белег, който се подаваше от яката му и минава­

ви станаха от бюрата си. Клодел не помръдна. Без да направи никакъв

ше нагоре по врата.

опит да прикрие неодобрението си, той продължи да се взира в мо­

- Май нещо съм занемарила социалния си живот. А и не знам как­

касините си и отмести очи единствено за да погледне часовника си.

во друго да правя, като са затворени магазините.

- Доктор Бренън, как сте? - попита Райън, като премина на анг­

Докато го казвах, отметнах кичурите коса от челото си. Спомних

лийски и ми протегна ръка. - Ходили ли сте си скоро у дома?

I си, че съм облечена като за тренировка, и се почувствах малко засра­

- Не през последните няколко месеца. - Ръкостискането му бе до­

мена заради безупречния вид на колегите. И тримата изглеждаха като

ста енергично.

излезли от реклами в списание за мъжка мода.

- Канех се да ви питам дали си носите по един АК-47, когато тръгва­

Бертран заобиколи бюрото си и ми протегна усмихнат ръка. Здра-

те натам.

висах се с него. Клодел продължи да не ме поглежда. Радвах се на при­

- Не, автоматите ги пазим за домашна употреба. Заредени.

съствието му тук колкото на вирусна инфекция.

Бях свикнала с шегите им по повод насилието в Америка.

- Чудех се дали мога да видя едно досие от миналата година. Шан-

- А направиха ли ви вече вътрешни тоалетни? - попита Бертран.

тал Тротие. Беше убита през октомври '93-а. Трупът й бе открит в Сен

Той пък си избра темата за изостаналостта на Юга.

Жером.

- В някои от по-големите хотели - отвърнах аз.

Бертран щракна с пръсти и насочи показалеца си към мен.

От тримата само Райън изглеждаше притеснен.

- Да, спомням си този случай. Захвърленото момиче. Още не сме

Андрю Райън не бе типичен кандидат за детектив от отдел „Убий­

открили негодника, който го е направил.

ства".. Роден в Нова Скотия, единствен син на родители ирландци -

С ъгълчето на окото си видях как Клодел поглежда към Райън.

и двамата лекари, получили образованието си в Англия и пристигна-

Въпреки че движението бе недоловимо, то събуди любопитството ми.

т в Канада, владеещи единствено английски. Те бяха очаквали синът

Съмнявах се Клодел да е наминал през участъка, за да си побъбри с

им да ги наследи в професията и осъзнали ограничеността на това да

колегите, бях сигурна, че са говорили за вчерашното убийство. Зачу­

владееш само един език, бяха се погрижили синът им да говори пер­

дих се дали са обсъждали Тротие и Ганьон.

фектно и френски.

- Разбира се - каза Райън с усмихнато, но невъзмутимо лице. - Ще

През първата му година в медицинския колеж обаче нещата тръгна­

ви дадем всичко, което ви трябва. Мислите, че там има нещо, което

ли на зле. Подмамен от живота на ръба, Райън се забъркал в непри­

ни е убягнало?

ятности заради алкохол и хапчета. Накрая прекарвал все по-малко вре­

Той се пресегна за цигарите си и извади една от пакета. Пъхна я

ме в колежа за сметка на мрачните и опушени кръчми. Станал познай­

в устата си и протегна пакета към мен. Поклатих глава.

ник на местната полиция, запоите му често свършвали на пода на ки­

- Не, не, нищо подобно - отвърнах аз. - Имам горе два случая, по

лията. Една нощ се озовал в болницата „Света Марта" със забита във

които работя, и те ми напомнят по нещо за Тротие. Не съм сигурна

врата игла и почти разкъсана сънна артерия.

какво точно търся. Просто искам да погледна снимките от место­

Както при преоткрил вярата християнин, промяната у него била

престъплението и евентуално полицейските доклади.

бърза и пълна. Все още привлечен от живота в подземния свят, Райън

- Да, познато ми е това чувство - кимна Райън и издуха кълбо дим.