Unknown - in0

мите от парада, които бяха потеглили от „Сент Юрбен" в два на обед

та си. - Хайде да го приберем.

и се движеха на изток и нагоре към Шербрук, в момента се намира­

- Бих искала да дойда с вас.

ха точно над нас.

Бяха забравили за присъствието ми. Сега и четиримата се обърна­

Шарбоно се обърна към Клодел:

ха към мен. Райън и Бертран гледаха развеселени и любопитни как­

- Дай да видя снимката за момент.

во ще последва.

Люк я извади от джоба си. Мишел я погледна, като за миг от­

- Това е невъзможно - изрече Клодел, единственият от тях, кой­

мести очи от колите пред нас.

то държеше да говори на френски. Мускулите на челюстта му изпъкна­

- Не е нищо особено - каза, без да се обръща конкретно към ня­

ха и лицето му се напрегна. В очите му нямаше и следа от веселие.

кого. Безмълвно се протегна и ми подаде снимката.

74

75

Хванах черно-бялата отпечатана на принтер снимка, уголемено изоб­

умрели мухи бяха осеяли перваза. Железни решетки предпазваха

ражение на кадър, направен отгоре и отдясно на обекта. Виждаше се

стъклото. Двама старци седяха на кухненски столове пред вратата.

размазана фигура на мъж с извърнато лице, зает с това да вкара или

- Търсим човек на име Халеви - каза Шарбоно, като провери в бе­

изтегли картата от банкомата.

лежника си. - Сигурно няма да е особено словоохотлив.

Косата му бе къса и изтъняла отпред, с причесан върху челото бре-

- Както обикновено. Паметта му може да се освежи, ако малко го

тон. Темето бе почти плешиво, покрито от дълги кичури, зализани от

поизпотим - заяви Клодел и затръшна вратата си.

ляво на дясно в опит да се прикрие плешивината.

Старците ни гледаха мълчаливо.

Очите му бяха засенчени от гъсти вежди, а ушите стърчаха като

Наниз месингови камбанки прозвъня, когато влязохме. Вътре бе

венчелистчета на маргаритка. Кожата му изглеждаше смъртнобледа.

горещо и миришеше на прах, подправки и стар картон. Две редици раф­

Носеше карирана риза и нещо като работни панталони. Зърнестият

тове опасваха дължината на магазина и образуваха една централна и

образ и лошият ъгъл размиваха останалите подробности. Трябваше

две странични пътеки. По прашните полици бяха подредени най-раз­

да се съглася с Шарбоно. Мъжът не бе нищо особено. Би могъл да е

лични консервирани и пакетирани храни.

всеки. Без да казвам нищо, върнах снимката.

В далечния десен ъгъл имаше хоризонтален хладилник, в чиито от­

Въпросният магазин бе една от типичните квартални бакалии в Кве-

деления бяха подредени ядки, варива, сушен грах и брашно. В края

бек. Има ги навсякъде, където може да се съберат няколко рафта и хла­

му бяха сложени и известно количество повехнали зеленчуци. Остан­

дилник. Разпръснати из целия град, те оцеляват, като предлагат хра­

ка от друга епоха, хладилникът вече не замразяваше.

нителни стоки, мляко, цигари и основните видове алкохол, а остана­

По лявата стена бяха подредени вертикални хладилни витрини с

лото зависи от предпочитанията на квартала. Не са лъскави, нямат и

бира и вино. Вдясно от него, в най-далечния ъгъл, бе банкоматът. С

паркинги. По-модерните понякога имат банкомат. Точно към един такъв

изключение на него, магазинът имаше вид, сякаш не е ремонтиран от

пътувахме в момента.

времето, когато Аляска още не е била американски щат.

- По „Берже" ли? - попита Шарбоно Клодел.

Тезгяхът бе вляво от вратата. Господин Халеви седеше зад него

- Да. Намира се на юг от „Сент Катрин".

и говореше разгорещено по клетъчен телефон. Постоянно прокарва­

Шарбоно зави наляво и запълзя на юг. В нетърпението си посто­

ше длан по голата си глава - явно жест, който му бе останал от мла­

янно натискаше газта и спирачките, при което шевролетът подскача­

дини, когато е имал коса. На касата имаше лепенка: УСМИХНИ СЕ.

ше като люлеещо се виенско колело. Леко ми прилоша и затова се съсре­

БОГ ТЕ ОБИЧА. Халеви не следваше този съвет. Лицето му бе за­

доточих върху гледката на бутиците, бистрата и модерните тухлени

червено и видимо ядосано. Останах на място да гледам.

сгради в района край университета на Квебек, който граничеше със

Клодел застана точно пред касата и се прокашля. Халеви вдигна

„Сен Дьони".

дланта си и му кимна да изчака. Клодел извади полицейската си знач­

- Тъпанар - изръмжа Шарбоно, когато един тъмнозелен микробус