Unknown - in0

ка и поклати глава. За момент Халеви го погледна объркано, каза бързо

„Тойота" го засече. —Копеле! - добави той, докато натискаше спирач­

нещо на хинди и затвори телефона. Очите му станаха огромни зад де­

ката, после се изстреля напред и се залепи за бронята на микробуса.

белите стъкла на очилата и започнаха да се стрелкат от Клодел към

- Виж го този мазен ненормалник.

Шарбоно и обратно.

Клодел не му обърна внимание, очевидно свикнал с нервното шо­

- Да? - изрече въпросително той.

фиране на партньора си. Ужасно ми се гадеше, но стисках езика зад

- Вие ли сте Бипин Халеви? - попита Шарбоно на английски.

-Да.

зъбите си.

Детективът постави снимката върху тезгяха.

Най-после стигнахме „Сент Катрин", така че отново се озовах в

- Познавате ли този човек?

Мейн, само на една пресечка разстояние от момичетата на Габи. „Бер­

Халеви завъртя снимката към себе си и се наведе, а разтрепера­

же" е една от страничните улички, натъпкани между „Сен Лоран" и

ните му пръсти пригладиха краищата. Беше нервен и се стараеше да

„Сен Дьони". В момента се намираше право пред нас.

угоди на полицаите или поне да създаде впечатлението, че го прави.

Шарбоно зави на ъгъла и спря до тротоара пред бакалията. Заца-

В много подобни бакалии се продават контрабандни цигари или дру­

пана табела над вратата обещаваше „бира и вино". Избелели от слънце­

ги стоки от черния пазар и посещенията на полицията са толкова же­

то реклами на „Моулсън" и „Лабат" покриваха прозорците. Редици

лани, колкото и данъчните ревизии.

77

- Никой не би могъл да разпознае човек по тази снимка. Това от

Халеви отново огледа внимателно снимката, прокара и двете си дла­

видеокасетата ли е? Вече идваха едни хора. Какво е направил този чо­

ни до тила, после енергично почеса главата си. Изпухтя шумно и вдиг­

век?

на безпомощно ръце.

Говореше английски с напевния акцент на Северна Индия.

Шарбоно пъхна снимката в тефтера си и го затвори рязко. Поста­

- Имаш ли някаква представа кой е той? - настоя Шарбоно, без да

ви визитната си картичка върху тезгяха.

обръща внимание на въпроса.

- Ако се сетите за още нещо, господин Халеви, обадете ни се. Бла­

Халеви сви рамене:

годарим ви за отделеното време.

- Не се сещам да е от моите клиенти. Пък и снимката е много не­

- Разбира се, разбира се. - Лицето му се оживи за пръв път, от­

ясна. Лицето е извърнато.

както бе видял полицейската значка. - Ще се обадя.

Той се намести на стола си. Започваше да се успокоява, осъзнал,

- Разбира се, разбира се - изсумтя Клодел, когато излязохме. - Това

че полицията не търси него и че всичко е свързано с касетата от охра­

влечуго ще ни се обади, когато Майка Тереза се изчука със Садцам

нителната камера, която полицаите бяха конфискували.

Хюсеин.

- Местен ли е? - попита Клодел.

- Той работи в бакалия. Има чили вместо мозък - отвърна Шар­

боно.

- Казвам ви, не знам.

Докато вървяхме към колата, погледнах през рамо. Двамата стар­

- Поне малко не ти ли напомня за някого, който идва тук?

ци още седяха пред входа. Приличаха на постоянен атрибут, като ка­

Халеви се загледа в снимката.

менни кучета пред входа на будистки храм.

- Може би. Може би да. Но снимката е много неясна. Бих искал

- Дай ми снимката за малко - казах на Шарбоно.

да ви помогна. Аз... Може и да е един мъж, когото съм виждал.

Той ме погледна изненадано, но я извади. Клодел отвори вратата

Шарбоно го изгледа навъсено, навярно мислейки си това, което си

на колата и нагорещеният въздух лъхна отвътре като от пещ. Подпря

мислех и аз. Дали Халеви се опитваше да им угоди, или наистина чо­

се с ръка на вратата, вдигна крака си на рамката и ме погледна. До­

векът му изглеждаше познат?

като пресичах повторно улицата, той измърмори нещо на партньора

- Кой е той?

си. За щастие не го чух.

- Н-не знам. Просто един клиент.

Отидох до стареца, който седеше вдясно. Носеше избелели черве­

- Някаква повторяемост в действията му?

ни шорти, потник, чорапи на дупки и кожени еспадрили. Кокалести­

Мъжът погледна неразбиращо.

те му крака бяха осеяни с възелчета от разширени вени и изглежда­

- Питам дали този човек идва по едно и също време на деня? Дали

ха, сякаш бялата му кожа бе опъната върху кълба от спагети. Уста­

идва от една и съща посока? Дали купува едни и същи неща? Дали има

та му бе хлътнала навътре и издаваше липсата на зъби. От единия ъгъл