Unknown - in0

просто преминал на другата страна. Завършил криминология в коле­

Дори и да знаеше, че по някои от моите случаи работи и Клодел, не

жа, кандидатствал за работа в квебекската полиция и го приели. В край­

се издаде. - Понякога човек трябва да се довери на предчувствието

на сметка се бе издигнал до детектив-лейтенант.

си. Какво ви е хрумнало?

Опитът му от времето, прекарано на улицата, му вършеше добра

- Тя смята, че зад всички убийства стои един и същи психопат.

работа. Въпреки че обикновено бе учтив и мек, Райън имаше репу­

Гласът на Клодел бе съвсем равен. Забелязах, че отново е забил

тацията на скандалджия, който знае как да разговаря с престьпници-

поглед в мокасините си. Устните му почти не помръдваха, докато го-

72

73

вореше. Очевидно не се опитваше да прикрие презрението си. Не му

Представление.

обърнах внимание.

- Сержант-детектив Клодел - започнах аз също на френски, като

Райън се усмихна на Клодел:

внимателно подбирах думите си. - Смятам, че има значителни при­

- Хайде, Люк. Не се впрягай! Няма да навреди още един човек да

лики между жертвите на няколко убийства, които са ми били възла­

хвърли поглед. И бездруго не сме поставили рекорд по бързо залавя­

гани за патологичен анализ. Ако съм права, възможно е един и същи

не на този престъпник.

човек, психопат, както го наричате, да стои зад всички тези убийства.

Клодел изсумтя и поклати глава. Отново погледна часовника си.

Може да съм права, може и да греша. Наистина ли искате да поеме­

После вдигна очи към мен:

те отговорността, че сте пренебрегнали тази възможност, и да риску­

- Какво сте открили?

вате живота на други невинни жертви?

Преди да успея да отговоря, вратата рязко се отвори и Мишел Шар­

Бях учтива, но твърда. Освен това не ми беше никак весело.

боно нахлу в залата. Хукна към нас между бюрата, размахвайки лист

- О, по дяволите, Люк, нека дойде с нас - предложи Шарбоно. -

хартия с лявата си ръка.

Просто отиваме да поразпитаме тук-там.

- Пипнахме го - възкликна той. - Пипнахме кучия син! - Беше за­

- Хайде, този ни е в кърпа вързан, независимо дали тя ще дойде

червен и задъхан.

или не - добави Райън.

- Тъкмо навреме - заяви Клодел. - Да видим. - Говореше на ко­

Клодел не каза нищо. Само извади ключовете си, пъхна снимка­

легата си като на куриер, донесъл пратка. Нетърпението му измества­

та в джоба си и мина покрай мен на път към вратата.

ше всякакво подобие на любезност.

- Да действаме - подкани Шарбоно.

Шарбоно сбърчи вежди, но подаде листа на партньора си. Трима­

Имах предчувствието, че пак ще бъда до късно на работа.

та мъже се скупчиха и сведоха глави над листа. Шарбоно обясни на

гърбовете им:

- Гадният копелдак използвал кредитната й карта час след като я

9.

убил. Очевидно забавлението не му е било достатъчно, така че отишъл

в магазина на ъгъла да изтегли пари. Само че там се навъртат доста

Оказа се, че не е лесно да се стигне дотам. Докато Шарбоно си про­

съмнителни типове, затова имат инсталирана видеокамера, насочена

правяше път на запад по „Дьо Мезонньов", седях отзад и гледах през

точно срещу банкомата. Образът му е запечатан на лентата и - хоп!

прозореца. Следобедът бе зноен и горещ. Докато пъплехме бавно на­

- ето я физиономията му.

пред, виждах как жегата се надига на вълни от тротоара.

Той кимна към фотокопието.

Монреал кипеше от патриотичен възторг. Кралските лилии бяха

- Голям красавец, нали? Ходих със снимката там сутринта, но чо­

навсякъде, висяха от прозорци и балкони, грееха върху тениски, шап­

векът от нощната смяна не знаеше името му. Мислеше, че може би го

ки и боксерки, бяха изрисувани върху лица, вееха се от знамена и пла­

е виждал. Предложи ни да говорим с продавача, който идва в девет.

кати. От централната част на изток до Мейн потни гуляйджии бяха за­

Смята, че нашият човек е редовен посетител.

взели улиците и задръстваха движението като тромб в артерия. Въпре­

- По дяволите! - възкликна Бертран.

ки че привидно тълпата се движеше без определена посока, все пак

Райън се взря в снимката. Дългото му слабо тяло бе приведено над

напредваше бавно на север, към Шербрук и парада, в който пънкари

доста по-ниския Бертран.

крачеха редом с майки, тикащи бебешки колички. Хората и платфор­

- Значи това е шибанякът - заключи Клодел и огледа образа в ръка­