Unknown - in0

татуировка? - Клодел бе видимо раздразнен.

на устните му висеше цигара. Старецът ме изгледа с нескрито любо­

- Казах ви. Никога не задавам въпроси. Не оглеждам. Продавам

питство.

си стоката. Вечер си отивам вкъщи. Това лице е като много други.

- Добър ден - поздравих на френски.

- До колко часа е отворен магазинът?

- Здрасти - каза той и се наведе да отлепи потния си гръб от обле­

- Д о два.

галката на очукания пластмасов стол. Или ни беше чул да си говорим,

- Този мъж идвал ли е през нощта?

или бе доловил акцента ми.

- Може би.

- Горещ ден.

Шарбоно си водеше записки в кожения бележник. Засега не бе за­

- Виждал съм и по-горещи. - Цигарата подскачаше в устата му, до­

писал много.

като говореше.

- Вчера следобед беше ли на работа?

- Наблизо ли живеете?

Халеви кимна:

Той махна с ръка по посока на „Сен Лоран".

- Беше много натоварено - денят преди празник, нали знаете. Може

- Може ли да ви попитам нещо?

Дядото кръстоса крака и кимна.

би хората са си мислели, че днес няма да работим.

Подадох му снимката.

- Видя ли този мъж да влиза?

78

79

- Виждали ли сте този мъж?

10.

Той задържа снимката с опъната ръка, а с другата засенчи очите

си от слънцето. Димът се носеше пред лицето му. Толкова дълго из­

Шарбоно се облегна на колата, изтръска цигара от пакета и я за­

учава образа, че се запитах дали не е задрямал.

пали. Изглеждаше напрегнат като опъната пружина. Известно време

Вторият мъж сложи ръце на коленете си и се надигна с тихо пъшка-

мълча, сякаш обмисляше казаното от двамата старци. Накрая загово­

не. Кожата му някога е била светла, но сега изглеждаше, сякаш ста­

ри почти без да помръдва устни.

рецът седеше на слънце от сто и двайсет години. Той намести тиран­

- Какво мислите? - попита той.

тите си, после и колана, който придържаше сивия му работен панта­

- По всичко изглежда, че прекарват доста време тук - обадих се

лон, и се приближи до нас. Наведе козирката на шапката си на ниво­

аз. Под тениската струйки пот се стичаха по гърба ми.

то на рамото на другия старец и присви очи към снимката. Накрая

- Може да са напълно изкуфели - отбеляза Клодел.

мъжът с разширените вени ми я подаде.

- Или може наистина да са виждали онзи негодник - каза Шарбо­

- И собствената му майка не би могла да го познае от това. Сним­

но. Дръпна продължително от цигарата си, после я изтръска.

ката не струва.

- Не бяха особено убедителни като свидетели - настоя Клодел.

Вторият старец бе по-полезен.

- Да - кимна Шарбоно. - Но всички се съгласихме, че в тази фи­

- Живее там някъде - изфьфли той и посочи с пожълтелия си пръст

зиономия няма нищо забележително. А и изроди като него обикнове­

надолу по улицата към западнал тухлен блок. Говореше на толкова си­

но се стараят да не се набиват на очи.

лен диалект, че едва разбрах думите му. И той нямаше зъби, нито из

- Вторият дядо изглеждаше сигурен, че го е виждал - добавих аз.

куствено чене и докато говореше, брадичката почти стигаше до носа

Клодел изсумтя:

му. Когато замълча, посочих снимката, а после тухления блок. Той кимт

- Тези двамата не могат да бъдат сигурни в нищо, освен къде се

на.

намират магазинът за алкохол и кръвната банка. Вероятно помнят само

- Често ли идва? - попитах аз.

тези две неща.

- Хмм, да - отвърна той, повдигна вежди и рамене и издаде напред

Шарбоно си дръпна за последно от цигарата, хвърли фаса и го смач­

ка с крак.

долната си устна. После размаха длан нагоре-надолу. - Често. Горе-

- Може да не открием нищо, но може и нашият човек наистина да

долу.

е там. Аз предпочитам да не гадая. Предлагам да отидем да поогледа-

Другият старец поклати глава и изсумтя възмутено.

ме, а ако го намерим, ще му сритаме задника.

Повиках с ръка Шарбоно и Клодел да дойдат при мен и им обяс­

Клодел отново сви рамене;

них какво ми бе казал старецът. Клодел ме погледна, сякаш бях бгл мча-

- Добре, обаче аз няма да се пъхам в устата на лъва. Ще извикам

ща оса, нещо досадно, с което трябва да се справи. Пресрещнах по­

подкрепление.

гледа му и се опитах да го предизвикам да каже нещо. Той знаеше, че

Той премести поглед от мен към партньора си и обратно с повдиг­

би трябвало двамата с партньора му да разпитат старците.

нати вежди.

Без никакъв коментар Шарбоно обърна гръб и се съсредоточи върху

- Тя не ми пречи - заяви Шарбоно.