Unknown - in0

Сградата беше тиха, изоставена от всички, с изключение на мал­

озаглавих колоните с категориите, за които сметнах, че може да се ока­

цината, извадили лошия късмет да работят на празника.

жат важни. Възраст. Раса. Цвят и дължина на косата. Цвят на очите.

Крилото на ЛСМ също бе пусто. Празните кабинети и лаборато­

Височина. Тегло. Дрехи. Семейно положение. Език. Етническа при­

рии сякаш бяха заспали, за да натрупат сили за това, което щеше да

надлежност и вероизповедание. Местоживеене. Месторабота. Причи­

последва след дългия горещ уикенд. Кабинетът ми изглеждаше така,

на за смъртта. Дата и час на смъртта. Въздействие върху тялото по-

както го бях оставила, химикалките и моливите още лежаха разпиле­

стмортем*. Местоположение на трупа.

ни върху бюрото. Докато ги събирах, се огледах из стаята, мярнах не­

Започнах с Шантал Тротие, но скоро осъзнах, че моите папки не

довършените доклади, диапозитивите, които не бях подредила в ка­

съдържат пялата информация, която ми трябваше. Исках да видя под­

талога, един недовършен проект върху челюстните сутури*.

робните полицейски доклади и снимки от местата, където бяха откри­

Все още не знаех защо бях там и какво смятах да правя. Чувствах

ти труповете. Погледнах часовника си -13,45. По случая Тротие ра­

се напрегната и не на себе си. Отново се сетих за д-р Ленц. Тя ми бе

ботеше местната полиция, така че реших да сляза до първия етаж.

помогнала да призная пристрастеността си към алкохола и да се из­

Съмнявах се в отдел „Убийства" да кипи някаква работа и предполо­

правя лице в лице с нарастващото отчуждение между мен и Пийт. Вни­

жих, че моментът е подходящ да поискам това, което ми трябваше.

мателно, но неумолимо думите й бяха отместили бариерите, прикри­

ващи чувствата ми.

Оказах се права. Огромната зала бе почти празна, а колонията от

сиви метални бюра бе почти необитаема. В далечния ъгъл на стаята

- Темп - казваше тя. - Трябва ли винаги да държиш нещата под

контрол? Не можеш ли да се довериш на някого?

се бяха събрали трима мъже. Двама седяха на съседни бюра, обърна­

ти едно срещу друго, и се гледаха над купчините папки.

Може би беше права. Вероятно се опитвах да избягам от вината,

която ме преследваше винаги, когато не можех да разреша някакъв про­

Висок кокалест мъж с хлътнали страни и русолява коса седеше, на­

блем. Или просто избягвах бездействието, което я съпътстваше. Ка­

клонил стола си назад и вдигнал крака върху бюрото. Казваше се Анд-

зах си, че разследването на престъплението не е моя работа, че това

рю Райън. Говореше с твърдия равен френски на англоговорящ и раз­

е задължение на детективите от отдел „Убийства" и че моята работа

махваше химикалката си във въздуха.

е да им помагам с изчерпателна и точна техническа информация. Ка­

Партньорът му го гледаше от отсрещната страна на бюрото, на­

зах си, че съм в лабораторията, защото не съм получила покана за нито

клонил глава настрана като канарче, което оглежда лице, доближило

едно парти. Но това не свърши работа.

се до клетката. Беше нисък и мускулест мъж, въпреки че тялото му

Въпреки че разпознавах логиката на собствените си аргументи, ко­

бе започнало да наедрява на места, както при повечето хора на сред­

гато свърших със събирането на моливите, все още не можех да из­

на възраст. Имаше неравномерния тен на човек, посещаващ солариум,

бягам от чувството, че има нещо, което трябва да свърша. То ме гри­

и гъстата му черна коса бе грижливо подстригана и вчесана. Прилича­

зеше отвътре, както хамстер гризе морков. Не можех да се отърся от

ше на актьор, явяващ се на кастинг. Предположих, че дори мустаци­

смущаващото усещане, че пропускам някакъв детайл, важен за тези

те му са оформени от професионален коафьор. На дървената табел­

случаи по начин, който още не разбирам. Трябваше да направя нещо.

ка на бюрото пишеше Жан Бертран.

Извадих папка от класьора, в който държах докладите от стари слу­

Третият мъж бе приседнал на ръба на бюрото на Бертран, слуша­

чаи, още една от купчината с текущи случаи и ги поставих редом с до­

ше бъбренето и оглеждаше скъпите си италиански мокасини. Когато

сието на Адкинс. Три жълти папки. Три жени, изтръгнати от средата

го видях, настроението ми се сгромоляса.

* След смъртта (лат.). - Б. ред.

* Съединяване на горна и долна челюст (лат.). - Б. ред.