Unknown - in0

ролира, потиснатата любов и омразата към баба му, както и нараства­

се ослушам. Смесица от звуци изпълваше вакуума, оставен от замлъкна­

щата социална изолация, го бяха накарали да прекарва все повече вре­

лите електроуреди. Бурята навън. Собственото ми сърце. И после нещо

ме в свой собствен измислен свят. Освен това беше развил и всички

друго. Леко щракване'. Затваряне на врата? Бърди? Къде беше той?

класически механизми на самозащита. Отрицание, потискане, проекция*.

В другата спалня?

Емоционално и социално той беше изключително незрял.

Отидох до прозореца на спалнята. Лампите по улицата и в апар­

- Мислите ли, че е способен на поведението, което ви описах? -

таментите по „Дьо Мезонньов" светеха. Втурнах се по коридора към

Изненадах се колко спокойно звучи гласът ми. Вътрешно се разкъсвах

вратата, която водеше към вътрешния двор. Видях как лампите в апар­

от божа и ужас за дъщеря си.

тамента на съседите ми блестят през дъжда. Само при мен беше! Само

- Когато работех с Лео, фантазиите му бяха определено негатив­

аз нямах ток! После си спомних: алармата не беше се включила, ко­

ни. Много от тях включваха сексуално насилие.

гато отворих френските прозорци. Значи нямах алармена система!

Тя замълча и я чух да си поема отново дълбоко дъх.

Хвърлих се към телефона.

- Според мен Лео Фортие е много опасен.

Нямаше сигнал.

- Знаете ли къде живее сега? - Този път гласът ми потрепери.

- Не съм имала контакти с него, след като напусна болницата.

Канех се да се сбогувам, когато се сетих за още един въпрос.

41.

- Как е умряла майката на Лео?

Затворих телефона и очите ми обходиха сумрака наоколо. Не за­

- При криминален аборт. В ръцете на човека, който е направил абор­

белязах нищо заплашително, но усещах нечие присъствие. Потрепе-

та - отвърна тя.

рах, после се напрегнах, мислите ми запрехвърляха възможностите

като тесте карти.

Когато затворих, мислите ми препускаха във всички посоки. Раз­

„Запази спокойствие - казах си. - Измъкни се през френския про­

полагах с име. Лео Фортие бе работил с Грййс Дамас, имаше достъп

зорец към градината."

до църковните имоти и бе изключително опасен. Сега какво?

Но портата е заключена, а ключът е в кухнята. Представих си огра­

Чух някакво шумолене и забелязах, че стаята е обляна в пурпур­

дата. Ще мога ли да се прехвърля през нея? Ако не, поне в градина­

но. Отворих френските прозорци и надникнах навън. На небето се бяха

та щях да бъда на открито и нжой можеше да ме чуе, че викам за по­

събрали тежки облаци и хвърляха преждевременен сумрак над гра­

мощ. Щеше ли някой да ме чуе? Навън се бе разразила буря.

да. Вятърът се бе усилил и въздухът бе пропит от мириса на дъжд.

Напрегнах се да доловя и най-слабия шум. Сърцето ми биеше в

Моля те, Кейти! Моля те, върни се сега!

гърдите като мушица, която се блъска в стъкло. Мислите ми се лута­

Стига! Обади се на Райън.

ха. Спомних си за Маргарет Адкинс, Питр и другите - с техните пре­

На стената проблесна светкавица. Затворих прозорците с резето

рязани гърла и невиждащи втренчени очи.

и отидох до лампата. Нищо. Таймерът, Бренън. Нагласен бе за шест.

Действай, Бренън. Раздвижи се! Не чакай да станеш негова

Още бе много рано.

жертва! Страхът ми за Кейти ми пречеше да мисля рационално. Ами

Плъзнах ръка зад дивана и натиснах бутона на таймера. Нищо. На­

ако аз се измъкна, а той остане тук и дочака нея? „Не - казах си, - той

тиснах ключа за осветлението на стената. Отново нищо. Плъзнах ръка

няма да чака нищо. Този тип иска всичко да е под негов контрол. Ще

по стената и опипом се добрах до кухнята. И там лампите не светна­

изчезне и ще планира как да постъпи следващия път."

ха. С нарастваща тревога тръгнах в мрака по коридора към спалнята

Преглътнах и едва не изпищях от божа: гърлото ми бе ужасно раз­

си. Часовникът бе изгаснал. Нямаше ток. Останах неподвижна за мо­

ранено от болестта и страха. Реших да бягам, да отворя рязко френ­

мент, търсейки обяснение. Дали не е ударила някоя светкавица? Или

ския прозорец и да се хвърля към дъжда и свободата. Тялото ми бе

вятърът е съборил клони върху жиците?

схванато, всеки мускул и сухожилие - напрегнати като струни. Втур­

нах се към стъклената врата. С пет крачки заобиколих дивана и стиг­

нах до нея, с една ръка натиснах дръжката, а с другата издърпах ре­