Unknown - in0

Борех се да остана в съзнание, по лицето ми се стичаха сълзи.

- Моля... - задавих се аз.

- О, заболя ли? Съжалявам.

Мъжът отпусна веригата кожото да сваля брадичката си. Пре­

Пусна веригата надолу и измъченото ми гърло пое малко въздух.

глътнах и си поех дълбоко дъх. Гърлото ми гореше, вратът ми бе ох­

- Приличаш на голяма риба, увиснала на куката. Риба, която се мята

лузен и подут. Вдигнах ръце да го разтрия, но той ги дръпна надолу

да си поеме въздух.

с веригата на китките ми.

322

323

- Нямаш ли какво да кажеш? - Взираше се в мен, очите му бяха

- Курва!

черни, с разширени зеници. Клепачите му потреперваха като устни­

Намираше се между мен и входната врата, бях принудена да мина

те.

през кухнята! Една мисъл ме крепеше: да стигна до френския прозо­

Ужасена, питах се какво бяха правили другите. Какво бе направи­

рец!

ла Габи.

Дясната ми ръка се измъкна от веригата.

Той вдигна веригата над главата ми и започна да увеличава напре­

- Курво! Моя си!

жението като дете, което измъчва кученце. Дете, обичащо да убива.

Направих две крачки в кухнята и в този миг болката отново се сто­

Спомних си Алса и белезите по тялото на Габи. Какво беше казал Джей

вари отгоре ми, помислих, че вратът ми е счупен. Лявата ми ръка

Ес? Как можех да го използвам?

хвръкна нагоре, главата ми се отметна назад. Беше докопал верига­

- Моля те! Искам да поговоря с теб. Защо не отидем някъде да пий­

та на врата ми. Отчаяно се мъчех да си поема въздух.

нем и...

Със свободната си ръка опитвах да освободя шията си, но колко­

- Кучка!

то повече се борех, толкова по-силно опъваше той. Завъртях се и се

Ръката му замахна и веригата се стегна непоносимо. В главата ми

дръпнах, но веригата се заби още по-дълбоко в гърлото ми. Теглеше

избухнаха пламъци. Вдигнах инстинктивно ръце, но дланите ми бяха

ме все по-близо до себе си. Чувствах се все по-замаяна, сякаш всеки

студени и безпомощни.

момент щях да припадна.

- Великата доктор Бренън не пие. Всички го знаят!

- Ще си платиш за това, кучко! - изсъска той.

През сълзите си виждах как клепачите му трептят необуздано. Вече

Усещах иглички по лицето и върховете на пръстите си от липса­

бе на ръба. О, Боже! Помогни ми!

та на кислород, ушите ми заглъхнаха. Зави ми се свят. Пред очите ми

- И ти си като другите! Мислиш ме за глупак, нали?

затанцуваха мушици. Ставаха все повече - като сгъстяващ се облак,

Мозъкът ми повтаряше две неща: Измъкни се! Намери Кейти!

и през него видях една керамична плочка да се надига към мен като

Продължаваше да ме държи неподвижна, а навън вятърът виеше

в забавен кадър. Ръцете ми се протегнаха и се понесох напред. Залит­

и дъждът обливаше прозорците. В далечината се чу клаксон на кола.

нах, коремът ми се блъсна в ъгъла на кухненския плот, а главата ми

Мирисът на потта му се смеси с този на моята.

се удари в шкафчето над него. Той изпусна веригата, но се притисна

После нещо тупна в тишината на спалнята и той присви очи и за­

силно към мен.

стина. На вратата се появи Бърди и издаде нещо средно между писък

Разтвори крака и долепи тялото си към моето, притискайки ме към

и ръмжене. Очите на Фортие се насочиха към бялата сянка и аз ре­

плота. Ръбът на съдомиялната се заби болезнено в ханша ми, но поне

ших да използвам шанса си.

можех да дишам.

Изстрелях крака си нагоре и го забих между краката му, концент­

Гърдите му се надигаха и отпускаха тежко, всеки сантиметър от

рирайки целия си страх и омраза в силата на този удар. Пищялът ми

тялото му бе напрегнат като опънат на прашка ластик. Той посегна,

се заби силно в чатала му. Той изпищя и се присви одве. Дръпнах краи­

хвана отново веригата и я дръпна така, че главата ми се изви назад.

щата на веригите от ръцете му, завъртях се и се втурнах по коридо­

После притисна острието на ножа към шията ми. Сънната ми артерия

ра. Ужасът и отчаянието ме пришпорваха напред, но имах чувство­

пулсираше под хладната стомана. Усещах дъха му върху лявата си буза.

то, че се движа бавно и тромаво.

Държа ме така цяла вечност, с извита назад глава и протегнати на­

Той бързо се съвзе и викът от болката се превърна в гневен рев:

пред ръце, като кукла на конци. Имах чувството, че се наблюдавам от­

-Кучка!

страни, бях зрител, ужасен, но безсилен да помогне.

Завих по тесния коридор и едва не се спънах във веригите.