Unknown - in0

Плъзнах дясната си ръка върху плота: исках да се избутам, за да

- Мъртва си, кучко!

охлабя веригата. И тогава докоснах нещо върху него. Кутията от пор­

Чувах го зад себе си в мрака, дишаше като попаднало в капан жи­

токаловия сок. Ножа.

вотно.

Пръстите ми безшумно се наместиха върху дръжката. Изстенах

- Моя си! Няма да се измъкнеш!

и опитах да заплача. Да отвлека вниманието му.

Залитнах към ъгъла, като в същото време извивах ръце и се опит­

- Тихо, кучко! Сега ще поиграем на една игра. Обичаш игрите, нали?

вах да освободя китките си от веригата.

Внимателно завъртях ножа и се изкашлях шумно, за да прикрия

шума от движението.

325

Ръката ми трепереше, колебаеше се.

Задавих се и облакът мушици пак изплува пред очите ми. Колене­

И тогава отново си спомних жените и онова, което бе направил с

те ми се огънаха. Потърсих опора в плота.

тях. Почувствах техния ужас и предсмъртното им отчаяние.

Опитах да дишам по-дълбоко и вдигнах ръце към гърлото си, за

Направи го!

да махна веригата. Почувствах хлъзгава топлина. Дръпнах едната си

Адреналинът изригна в гърдите ми като лава по планински склон.

ръка и я погледнах. А, да. Кървя.

Ако щях да умра, нямаше да го направя като плъх в дупка. Щях да умра

Тръгнах към вратата, мислех за Кейти, исках да повикам помощ,

в бой с врага, с оръжие в ръка. Мислите ми се фокусираха и пак ста­

когато един звук ме накара да застина на място. Дрънченето на метал­

нах активен участник в собствената си съдба. Стиснах ножа, извих

ни вериги! Стаята проблесна в бяло, после потъна в мрак.

острието нагоре и прецених ъгъла. После замахнах с всичката сила,

Прекалено изтощена да бягам, аз се обърнах. Един тъмен силует

която страхът, отчаянието и желанието за мъст ми даваха.

се движеше мълчаливо към мен.

Острието попадна на кост, плъзна се леко, после се заби в нещо

Чух собствения си глас, видях хиляди искри и черният облак по­

меко. Предишният му вик бе слаб в сравнение с това, което се изтръгна

гълна всичко.

от гърлото му сега. Той политна назад, лявата му ръка се отпусна, а

дясната се плъзна по гърлото ми. Краят на веригата падна на пода и

В далечината свиреха сирени. Гласове. Нещо върху гърлото ми.

охлаби смъртоносната си хватка.

Отворих очи и долових светлина и движения.

Усетих тъпа божа по гърлото си, после нещо мокро. Нямаше значе­

Кой? Къде? Собствената ми дневна. Спомени. Паника. Помъчих

ние. Исках само да си поема дъх. Вдишвах жадно, докато разхлабвах

се да се изправя.

веригата, и усещах собствената си кръв.

- Внимание. Внимание! Тя се движи.

Зад мен се чу нов писък, пронизителен и див - като смъртен рев

Нечии ръце ме натиснаха внимателно да легна.

на животно. Задъхана и стиснала плота, за да не падна, се обърнах да

После прозвуча познат глас. Неочакван. Като гръм от ясно небе.

погледна.

- Не се движете! Загубили сте много кръв. Линейката ще пристиг­

Той се препъваше заднишком из кухнята. Притискаше длан към

не всеки момент.

лицето си и размахваше другата си ръка, за да запази равновесие. Ужас­

Клодел.

ни звуци се изтръгваха от гърлото му, блъсна се в отсрещната стена

-Къде?...

и се свлече на пода. Протегнатата ръка остави черна диря по стена­

- В безопасност сте. Пипнахме го.

та. Замята глава наляво-надясно, после в гърлото му заклокочи сте-

- Това, което беше останало от него. - Шарбоно.

нание. Ръцете му се отпуснаха и главата му клюмна с притисната към

-Кейти?

гърдите брадижа и очи, вперени в пода.

- Лежи! Имаш рана на гърлото и на врата и като движиш главата

Стоях като замръзнала във внезапно настъпилата тишина, чува­

си, започва да кърви. Загубила си много кръв, не искаме да губиш още.

ха се само дрезгавото ми дишане и неговият заглъхващ хленч.

- Дъщеря ми?

Въпреки божата, започвах да виждам нещата край себе си. Мивка­

Лицата им се надвесиха над мен. Проблесна светкавица и ги осве­

та. Печката. Хладилника, ужасяващо тих. Нещо хлъзгаво под крака­

ти до бяло.

та ми.

- Кейти? - Сърцето ми биеше до пръсване. Не можех да дишам.

Взирах се в безжизненото тяло на кухненския под, опънатите кра­

- Тя е добре. Няма търпение да те види. При приятели е.

ка, клюмналата глава, гърба, опрян в стената. В сумрака забелязах

- Стига тожова! - Клодел се отдалечи от канапето. - Къде се бави

тъмното петно, което пълзеше от гърдите към лявата му ръка.