Unknown - in0

хранването. Сигурно е отрязал телефонния кабел точно след послед­

Сестрата му хвърли неодобрителен поглед.

ното ти обаждане. Вероятно е бил вътре, когато Кейти е опитала да

- Десет минути - каза тя и излезе.

влезе и е оставила раницата си на входа.

Един спомен проблесна в съзнанието ми и събуди страха въпре­

Нов пристъп на страх.

ки пластовете от лекарства.

- Къде е той сега?

-Кейти?

- Тук е. Под въоръжена охрана, Темп. Няма да отиде никъде.

- Спокойно. Ще дойде след малко.

- Сен Жак? - Чух как гласът ми потрепери.

Погледнах го въпросително.

- По-късно.

- Появи се с една приятелка точно преди линейката да те откара.

Имах хиляди въпроси, но беше твърде късно. Пак потъвах в дуп­

Някакво момиче, което познава от, ,Макгил". Следобеда дошла до апар­

ката, в която се бях сгушила предните два дни.

тамента ти, но нямала ключ. Успяла да влезе в сградата все пак. Из-

* Компютърен акумулатор. - Б. р.

328

329

Сестрата се върна и погледна строго Райън. Не го видях да си тръгва.

- Да. Обясни, че идеята му хрумнала, докато следял Шантал Тро­

Следващия път, когато се събудих, Райън и Клодел си говореха тихо

тие. Апартаментът на баща й е точно зад ъгъла. В манастира Рой има

до прозореца. Навън беше тъмно. Бях сънувала Джуъл и Джули.

едно табло с ключове, всеки с етикетче. Фортие просто взел този, кой­

- Джуъл Танбо беше ли тук по-рано?

то му трябвал.

Двамата се обърнаха към мен.

- Освен това Жилбер е намерил един готварски трион. Каза, че свет­

- Идва в четвъртък. - Райън.

нал. - Райън.

-Фортие?

Сигурно бе забелязал нещо в изражението ми.

- Вече не е в реанимацията.

- Нямам търпение да го огледам. - Опитвах се да мисля рационал­

- Говори ли?

но, но нараненият ми мозък отново се оттегляше.

Сестрата влезе.

-Да.

- Това е полицейско разследване - заяви Клодел.

- Той ли е Сен Жак?

Тя скръсти ръце на гърдите си и поклати глава.

-Да.

- П о дяволите!

- И ?

Бързо ги прогони навън, но след малко се върна. С Кейти. Дъще­

- Може би трябва да изчакаме да възвърнеш силите си.

ря ми прекоси стаята, без да каже нищо, и стисна ръцете ми в нейни­

- Кажете ми.

те. Очите й бяха пълни със сълзи.

Двамата се спогледаха. Клодел се прокашля:

- Обичам те, мамо! - Много нежно.

- Казва се Лео Фортие. На трийсет и две години. Живее с жена си

За момент просто я гледах. Хиляди емоции кипяха у мен. Обич. Бла­

и двете си деца. Често сменя работата си. Нищо постоянно. Двамата

годарност. Безпомощност. Обичах това дете повече от всеки друг на

с Грейс Дамас са имали връзка през 1991-а. Запознали се в месарни­

земята. Отчаяно се молех за нейното щастие. За безопасността й. Чув­

цата, където работели и двамата.

ствах се абсолютно неспособна да й осигуря дори едното. Моите очи

- Месарницата на „Сен Доминик".

също бяха пълни със сълзи.

- Да. - Клодел ме изгледа странно. - Започнали да се карат. Тя за­

- И аз те обичам, скъпа.

плашила, че ще каже за връзката им на жена му, изнудвала го за пари.

Тя придърпа стол и седна до леглото, без да пуска ръцете ми. От

На него му писнало, уговорили се да се срещнат в магазина след ра­

флуоресцентната лампа русата й коса изглеждаше блестяща като оре­

бота, убил я и нарязал тялото й.

ол.

- Рисковано.

Прокашля се.

- Собственикът бил извън града, магазинът бил затворен за две сед­

- Отседнала съм при Моника. Тя се прехвърли в „Макгил" за лет­

мици. Всички инструменти му били подръка. Както и да е, нарязал я,

ния семестър и си живее вкъщи. Родителите й се грижат за мен. - За­

закарал я до Сен Ламбер и я заровил в двора на манастира. Изглеж­

мълча, чудеше се какво да каже и какво да премълчи. - Бърди е при

да, чичо му е пазач там. Или старецът му е дал ключа, или Фортие сам

нас.

си го е взел.

Погледна през прозореца, после пак към мен.

- Емил Рой.

- Една полицайка разговаря с мен по два пъти на ден и ме води тук,

-Да.

когато поискам. - Тя се наведе напред и облегна лакти на леглото. -

Пак странният поглед.

Ти почти не се будеше.

- Това не е всичко - обади се Райън. - Използвал манастира за пре­

- Вече ще стоя будна по-дълго.

махването на Тротие и Ганьон. Закарал ги там, убил ги и разчленил

Нервна усмивка.

телата им в мазето. Почистил след себе си, така че Рой да не заподо-

- Татко се обажда всеки ден да провери дали не ми трябва нещо

зре нищо, но когато Жилбер и момчетата поръсиха мазето с луминол,