Unknown - in0

и да пита за теб.

то светна като коледно дърво.

Чувството за вина и за загуба се присъедини към емоциите, тле­

- По съшия начин е получил достъп и до Семинарията - изрекох

ещи в душата ми.

аз.

- Кажи му, че съм добре.

330

331

Сестрата влезе тихо в стаята и застана до Кейти, която разбра на­

да такава пред дома на Моризет Шанпу. Това е идеалният претекст да

мека й.

влезе.

- Ще дойда пак утре.

- Тротие? - Започваше да ми се гади.

- Този път тръгва по зелената линия на метрото и слиза на „Ату­

Беше сутрин, когато получих следващата порция от разказа за Фор­

отър". Разхожда се из квартала, докато не вижда табела „продава се".

тие.

Апартаментът на баща й. Започва да го наблюдава, без да бърза, виж­

- Години наред извършвал дребни сексуални престъпления. До­

да Шантал, която идва често. Казва, че забелязал емблемата на учи­

сието му датира от 1979-а. Държал едно момиче заключено ден и по­

лището на униформата й, дори се навъртал край него в нжой дни. По­

ловина, когато бил на петнайсет години, но без никакви последствия.

следвало нападението.

Бабата уредила нещата да не стигат до съд. Не е бил арестуван. Обик­

- По това време вече си бил намерил и по-безопасно място за уби­

новено си набелязвал някоя жена, следял я, водел си записки за това

ване - добави Райън.

какво прави тя. Накрая бил арестуван за нападение през 1988-а...

- Манастира. Идеален за целта. Как е убедил Шантал да отиде с

- Бабата.

него?

Пак странният поглед на Клодел. Забелязах, че копринената му вра­

- Един ден я изчаква да остане сама, звъни на вратата и иска да види

товръзка е в съшия цвят като ризата.

апартамента. Представя се за купувач. Но тя не го пуска. След нжол-

- Да. Назначеният от съда психиатър го определил като паранои-

ко дни спира до нея точно когато си тръгва от училище. Какво съвпа­

чен и маниакален тип. - Клодел се обърна към Райън: - Какво още беше

дение. Казва й, че е имал уговорка за оглед с баща й, но той не се по­

написал психиатърът? Огромен гняв, потенциал за насилие, особено

явил. Шантал знае, че баща й държи да продаде апартамента, и се съгла­

спрямо жени.

сява да му го покаже. Останалото го знаем.

- Обаче след шест месеца лечение го пуснали на свобода.

Флуоресцентната лампа над леглото ми бръмчеше тихо. Клодел про­

Този път Клодел само се взря в мен. Присви очи и продължи:

дължи:

- Освен онази история с момичето и нападението над баба си, до

- Фортие не иска да рискува, като зарови още едно тяло в двора

този момент Фортие не бил извършил нищо сериозно. Но когато уби­

на манастира, така че откарва Шантал чак до Сен Жером. Но и този

ва Грейс Дамас, се увлича и решава да действа с размах. Точно след

вариант не му харесва. Твърде дълго пътуване с колата. Ами ако го

това наема първото си скривалище. Онова на улица „Берже" е било

спрат полицаи? Виждал е Семинарията, сеща се за ключа. Следващия

просто последното от пяла поредица.

път се справя още по-добре.

- Не искал да споделя хобито си с жена си вкъщи. - Райън.

- Ганьон.

- Как си е позволявал парите за наема, след като не е работел по­

- Да, започва да действа все по-умело.

стоянно?

- Точно така.

- Жена му работи. Сигурно е крънкал пари от нея, разправял й ня­

В този момент се появи сестрата, по-млада и нежна от онази, коя­

какви лъжи. Или пък е имал и друго хоби, за което не знаем. Със си­

то бях виждала през работните дни. Прочете картона ми, пипна чело­

гурност ще разберем.

то и провери пулса ми. Чак сега забелязах, че системата е изчезнала

Клодел говореше спокойно и невъзмутимо.

от ръката ми.

- Следващата година започва да преследва жени сериозно и систе­

- Уморявате ли се?

матично. Оказа се права за метрото. Той има някакво предпочитание

- Добре съм.

към цифрата шест. Изминава шест спирки с метрото, после тръгва след

- Мога да ви дам нещо за божата, ако искате?

някоя жена, която отговаря на профила му. Първата му произволна

- Да видим дали ще се справя без хапче.

жертва е Франсин Моризет Шанпу. Нашето момче се качва на Бери-

Тя се усмихна и излезе.

КУМ, слиза на „Жорж Вание" и я проследява до дома й. Следи я ня­

- А Маргарет Адкинс?

кожо седмици, накрая нанася удара си. Но свободното проследява­

- Той много се нервира, когато заговори за Адкинс - обади се Райън.

не е рисковано, не е достатъчно контролирано според него. Хрумва