Unknown - in0

* Несъзнателно приписване на собствени идеи, импулси или чувства,

зето. Месингът бе леден под трескавите ми пръсти.

особено тревожни, на други хора. - Б. р.

320

321

Като изневиделица нечия месеста ръка ме удари през лицето. По­

Сега бях с лице към него, очите му бяха само на сантиметри от мои­

литнах назад и опрях глава в твърдо като бетон тяло. От удара челюст­

те. Не можех да видя почти нищо заради болката. Не различавах ли­

та ми се размести. Твърда длан покри устата ми и ноздрите ми поду­

цето му, можеше да е и животинско. Ъгълчетата на устата му се из­

шиха познат мирис. Ръката бе неестествено гладка и хлъзгава. С ъгълче­

виха, сякаш се смееше на някаква негова си шега. Обиколи устните

то на окото си зърнах отблясък от метал и почувствах нещо студено

ми с върха на един нож.

да се притиска към дясното ми слепоочие. Страхът ми бе като силен

Устата ми бе толкова пресъхнала, че езикът ми лепнеше, когато

тътен, не можех да мисля, нито да усетя нещо освен собственото си

се опитах да проговоря. Преглътнах.

тяло и неговото.

- Бих ис...

- Е, доктор Бренън, мисля, че тази вечер имаме среща. - Англий­

- Млъквай! Затвори шибаната си уста! Знам какво би искала. Знам

ски с френски акцент. Мек и лек, като любовна песен.

какво мислиш за мен. Смяташ ме за някакъв изрод, който трябва да

Борех се, извивах тяло, размахвах ръце. Но хватката му беше като

бъде премахнат. Е, не съм по-лош от останалите. И тук командвам аз.

менгеме.

Стисна ножа тожова силно, че ръката му потрепери. Изглеждаше

- Не, не. Не се съпротивлявай. Тази вечер си с мен. На света няма

смъртноблед в сумрака на антрето, кокалчетата му се открояваха, бели

никой друг освен нас двамата. - Усещах горещия му дъх по врата си,

и кръгли. Хирургически ръкавици! Това бях подушила. Острието се

докато притискаше тялото си към гърба ми. И тялото му, също като

ръцете, бе странно гладко и хлъзгаво.

заби в бузата ми и усетих топлата струйка, която потече към брада­

Не можех да мисля. Не можех да говоря. Не знаех дали да се моля,

та ми. Бях загубила всжаква надежда.

да се бия, да се опитам да го вразумя. Държеше главата ми прикова­

- Преди да съм свършил с теб, сама ще си късаш бикините и ще

на неподвижно, а ръката му притискаше устните ми върху зъбите. Усе­

ме молиш да те обладая. Но това ще стане по-късно, доктор Бренън.

щах вкуса на кръв в устата си.

Засега ще говориш само когато ти кажа.

- Нямаш какво да кажеш? Добре, ще си поговорим по-късно. - До­

Дишаше тежко, ноздрите му бяха побелели. Лявата му ръка си иг­

като приказваше, правеше нещо странно с устните си, навлажняваше

раеше с веригата, като я усукваше около дланта си.

ги, после ги засмукваше между зъбите си. - Донесох ти нещо. - Усе­

- Хайде. Кажи ми. - Пак спокойно. - Какво си мислиш? - Погледът

тих как тялото му се извива и ръката му се отдръпва от устата ми. -

му бе студен и жесток като на бозайник от мезозойската ера. - Смя­

Подарък.

таш ли, че съм луд?

Чу се звън на метал, изведнъж бутна главата ми напред и нахлу­

Не казах нищо. Дъждът барабанеше по прозореца зад него.

зи нещо студено на врата ми. Преди да успея да реагирам, ръката му

Той придърпа веригата и доближи лицето ми към своето. Усетих

дръпна рязко. Внезапно се изстрелях на място, където не можех да мис­

дъха му върху потната си кожа.

ля, само виждах ярки светлини, давех се и кашлях. В този момент не

- Тревожиш се за дъщеря си?

можех да направя нищо, освен да категоризирам болката си според дви­

- Какво знаеш за дъщеря ми? - задавих се аз.

женията, които той правеше.

- Знам всичко за теб, доктор Бренън. - Гласът му пак бе нисък и

Отпусна, после отново издърпа силно веригата, която стегна ла­

спокоен. Сякаш нещо неприлично пропълзяваше в ухото ми.

ринкса ми и измести челюстта и гръбначния ми стълб. Болката бе не­

- Знаеш ли къде е?

поносима.

- Може би. - Пак вдигна веригата, този път бавно, и ме принуди

Борех се да си поема въздух. Нападателят ме завъртя, сграбчи ръце­

да вирна високо брадичката си, после допря ножа до гърлото ми.

те ми и уви друга верига около тях. Стегна я силно и я закачи към ве­

В този миг проблесна светкавица и ръката му подскочи.

ригата около врата ми, след това дръпна и двете високо над главата

си. В дробовете ми пламна огън, а мозъкът ми се молеше за въздух.

- Достатъчно ли е стегнато? - попита той.