Unknown - in0

- Просто не мога...

- Болница „Пинел". Мога ли да ви помогна? - Женски глас.

Одеялото се изплъзваше.

- Доктор Ла Периер, моля.

- Аз имам дете, доктор Ла Периер. Вие имате ли?

- Един момент.

- Какво? - Обидата измести умората.

Да! Докторът още работеше там. Изчаках, после повторих съшия

- Шантал Тротие е била на шестнайсет години. Пребил я е до смърт,

разговор с втори женски глас.

после я нарязал на парчета и я захвърлил в една канавка.

- Кой се обажда, моля?

- Боже господи!

- Доктор Бренън.

Въпреки че никога не бях виждала Мари-Клод ла Периер, гласът

Ново изчакване.

й ми помогна да си я представя: жена на средна възраст, на чието лице

- Доктор Ла Периер. - Женски глас. Звучеше уморено и изнерве­

е ясно изписано разочарованието от живота. Работеше за система, в

но.

чиято ефективност отдавна бе загубила вяра, система, която не може­

- Обажда се доктор Темп Бренън - започнах аз, като се борех с

ше да разбере, още по-малко да овладее жестокостта на едно обще­

треперенето на гласа си. - Съдебен антрополог в Лабораторията по

ство, започнало да се побърква по периферията си. Жертвите на улич­

съдебна медицина. Участвам в разследване на серия убийства, кои­

ните банди. Тийнейджърите с пусти очи и кървящи китки. Бебетата,

то са били извършени през последните няколко години в района на Мон­

попарени с вода и изгаряни с цигари. Старци, изнемогващи от глад и

реал. Имаме причини да подозираме, че един от бившите ви пациен­

потънали в собствените си екскременти. Жени с отрудени лица и мо­

ти може да е замесен.

лещи очи. Някога тя е вярвала, че може да промени нещо. Опитът я

- Да? - Уморен глас.

бе убедил в обратното.

Обясних й за специалния отряд и я попитах какво може да ми каже

Но тя бе положила клетва. Пред какво? В името на кого? Този

за Лео Фортие.

въпрос сега й бе толкова познат, колкото преди и идеализмът.

- Доктор... Бренън, нали така? Доктор Бренън, знаете, че не мога

- Лео Фортие беше осъден да прекара шест месеца в болницата през

да обсъждам досието на пациент въз основа на едно телефонно обаж1988-а. Аз бях лекуващият го психиатър.

дане. Без разрешението на съда това би било нарушение на правото

- Помните ли го?

на поверителност.

-Да.

Запази спокойствие! Очакваше такъв отговор.

Чаках, сърцето ми биеше силно. Чух я как щраква със запалка, после

- Разбира се. Това разрешение ще дойде, но положението е мно­

вдишва дълбоко.

го спешно. Не мога да отлагам разговора с вас. Пък и на този етап

- Лео Фортие дойде в „Пинел", защото беше пребил баба си с една

официално разрешение не е необходимо. Умират жени, доктор Ла

лампа. - Говореше с къси, внимателно обмислени изречения. - На ста­

Периер. Брутално убити и осакатени. Човекът, който прави това,

рицата й направиха повече от сто шева. Тя отказала да предяви об­

е способен на крайно насилие. Той разчленява жертвите си. Смя­

винения срещу внука си. Когато принудителното лечение на Фортие

таме, че извършителят изпитва огромна ярост към жените, но и е

завърши, препоръчах продължаване на терапията. Той отказа.

достатъчно интелигентен, за да планира и осъществи тези убийства.

Спря, докато подбере правилните думи.

Предполагаме, че съвсем скоро ще направи следващия си удар. -

- Лео Фортие гледал как майка му умира, докато баба му стояла

Преглътнах, устата ми бе пресъхнала от страх. - Лео Фортие е за­

отстрани. После баба му го отгледала, внушавайки му изключително

подозрян и трябва да разберем дали, според вас, в миналото му има

негативен образ за самия него, който бе довел до неспособност за под­

нещо, което съответства на този психологически профил. Ще

държане на нормални социални отношения. Баба му го наказвала из­

оформим документите, необходими за получаването на досието му,

ключително често, но го защитавала от последиците от неговите дей­

но ако си спомняте този пациент, информацията, която ни дадете

ствия извън дома. Когато Лео станал тийнейджър, действията му вече

сега, може да ни помогне да попречим на убиеца да ликвидира след­

подсказвали, че е социопат с необуздано желание да властва. Вече бил

ващата си жертва.

развил прекомерно чувство за собствените си права и проявявал си-

318

319

лен нарцисшчен гняв, когато бъде пренебрегнат. Нуждата му да конт­

Осъзнах, че апартаментът е необичайно тих, и затворих очи, за да