Unknown - in0

прозрачността на 75 процента и видях как следите върху стиропора

ражения трябваше да бъдат в един и същ мащаб. Взех пергел и про­

се избистрят. Сега ясно се виждаха и двете захапки. -

верих линийката на снимката на Танге. Разстоянието бе точно един

Боже господи!

милиметър. Браво! Образът бе в реален размер.

Веднага разбрах, че захапките не са от един човек. Никакво ръчно

Но на снимката от „Берже" нямаше линия. Ами сега?

манипулиране или настройване не можеше да промени този факт. Зъби­

те, които бяха захапали стиропора, не бяха същите като отпечатани­

* Компютърен графичен формат. - Б. р.

те върху кашкавала.

312

313

Зъбната извивка на Танге бе прекалено тясна, много по-стегната,

Бертран бе говорил с Поарие. Прочетох доклада му, но мислите

отколкото тази върху кашкавала.

ми отказваха да се концентрират. Добрият отец бе изключен като евен­

Човекът от улица „Берже" имаше разкривена линия на зъбите, коя­

туален извършител. Прегледах първоначалния разговор с него,

то приличаше по-скоро на градинска ограда. Мъжът, ял кашкавала, има­

търсейки други имена, за които да се захвана. После щях да се заема

ше счупен среден резец и завъртян на трийсет градуса втори резец.

пак с датите.

Или Танге бе имал гост на улица „Берже", или апартаментът там

Кой бе помощникът? Рой. Емил Рой. Потърсих неговите показа­

нямаше нищо общо с него.

ния.

Нямаше ги. Прегледах всичко в папката. Нищо. Не може някой да

40.

не е говорил с него. Не помнех да съм виждала този доклад. Защо го

нямаше?

Този, който бе използвал апартамента на улица „Берже", бе убил

Седях замислена известно време, а дрезгавото ми дишане бе един­

Габи. Ръкавиците съвпадаха. Много вероятно бе Танге да не е този

ственият звук в стаята. Пак ме завладя усещането, че важната идея ще

човек. Зъбите му не бяха отхапали кашкавала. Сен Жак не беше Тан­

ми хрумне всеки момент. Усещането, че нещо ми убягва, бе по-сил­

ге.

но от всякога, но изплъзващият се факт не идваше на фокус.

- Кой, по дяволите, си ти? - попитах с дрезгав глас в тишината на

Върнах се на показанията на Поарие: Рой се грижи за сградата и

празния си дом. Страхът ми за Кейти избухна с пълна сила. Защо не

двора. Поправя пещта, рине снега.

се беше обадила още?

Рине снега? На осемдесет години? Защо не? Джордж Бърнс е ус­

Потърсих Райън на домашния телефон. Никой не вдигна. Потърсих

пявал. Неясни образи от миналото се носеха в съзнанието ми. Сетих

, Бертран. Беше си тръгнал. Позвъних в залата на специалния отряд.

се за видението, когато бях сама в колата, оставила костите на Грейс

Никой.

Дамас в прогизналата от проливния дъжд гора.

Излязох на двора и надникнах през оградата към пицарията отсре­

Замислих се за съня си през онази нощ. Плъховете. Пийт. Глава­

ща. Алеята бе празна. Патрулната кола бе изтеглена. Бях сама.

та на Изабел Ганьон. Гробът й. Свещеникът. Какво беше казал той?

Само тези, които работят в църквата, влизат тук.

Премислих възможностите. Какво можех да направя? Не много.

Не можех да изляза. Трябваше да бъда тук, ако Кейти дойдеше. Ко­

Това ли беше? Така ли бе влязъл убиецът в двора на манастира и

гато Кейти дойдеше.

на Семинарията? Нашият убиец в църквата ли работи?

Рой!

Погледнах часовника -19,10. Папките. Да се заема отново с пап­

ките. Какво друго можех да правя вътре? Моето убежище бе стана­

Точно така, осемдесет и четири годишен сериен убиец.

ло мой затвор.

Трябва ли да чакам да се свържа с Райън? Къде, по дяволите, е той?

Извадих телефонния указател с разтреперани ръце. Ако намеря но­

Преоблякох се и отидох в кухнята. Въпреки че главатами се върте­

мера на пазача, ще се обадя.

ше, не пих лекарства. И без тях се чувствах достатъчно упоена. Щях

Имаше един Е. Рой в указателя за Сен Ламбер.

да атакувам микробите с витамин С. Извадих кутия замразен порто­

калов сок и потърсих отварачката. По дяволите! Къде е? Нямах търпе­

- Да. - Дрезгав глас.

ние да я търся, така че грабнах един нож за месо и направо отрязах

Внимавай. Не бързай.

картона, вместо да отворя металната капачка. Кана. Вода. Раз­

- Господин Емил Рой?

бъркване. Готово. После ще почистя.

-Да.

Обясних му коя съм и защо се обаждам. Да, той е Емил Рой, ко­

След малко вече седях на канапето, увита в одеяла, с носни кърпич­

ки и портокаловия сок на една ръка разстояние. Приглаждах вежда­