нах към апартамента си. Да проверя датите.
Грабнах телефона.
На пода пред вратата ми имаше чанта.
Райън бе излязъл.
- По дяволите! Това пък какво е?
Затръшнах слушалката. Главата ми тежеше като олово и мислите
Огледах я по-внимателно. Раница. От черна кожа. Произведена от
ми се движеха на бавни обороти.
„Коуч". Скъпа. Подарък от Макс Феранти за Кейти. Сега лежеше на
Опитах друг номер.
пода пред апартамента ми.
- Клодел.
Сърцето ми се смрази.
- Господин Клодел, обажда се доктор Бренън.
Кейти!
Мълчание.
Отворих вратата и извиках името й. Не отговори. Изключих алар
- Къде се намира „Сент Изидор"?
мата и пак извиках. Мълчание.
Той се поколеба, сякаш не смяташе да ми отговори.
308
309
- Бийкънсфийлд.
Изведнъж спрях и се втренчих. Файл 102. Мръсна пластмасова купа.
- Това е на кожо, на трийсет минути от центъра?
Мазни бели кръгове, потънали в червена каша. Муха, събрала пред
- Ако няма коли.
ните си крачета, сжаш се моли. Жълто парче кашкавал, пуснато върху
- Знаете ли в кожо свършват учебните часове?
спагетите и соса.
- За какво са тези въпроси?
Присвих очи и се наведох. Наистина ли виждах това, което си мис
- Не може ли просто да ми отговорите? - Едва се удържах да не
лех, че виждам? Ето. По самата повърхност. Сърцето ми се разтуп
се разплача. Гласът ми явно му подсказа това.
тя бясно. Невъзможно. Невероятно бе да извадим такъв късмет.
- Мога да попитам.
Очертах правоъгълник върху мястото, което ме интересуваше, и
- Също така проверете дали Танге е отсъствал нжога, дали е полз
го увеличих някожо пъти. Двойно. Тройно увеличение. Осемкратно.
вал болнични, или е вземал отпуска, особено в дните, когато са били
Гледах как бледата парабола, която бях забелязала, се превръща в из
убити Моризет Шанпу и Ганьон. Би трябвало отсъствията на учи
вита следа от точки и тирета.
телите да се документират някъде. В такъв случай им е трябвал за
Върнах се към нормалния размер и огледах цялата снимка.
местник, освен ако училището не е било във ваканция по някаква
Облегнах се назад и се взрях в образа. Вдишах дълбоко. Боже гос
причина.
поди, наистина е това!
- Ще ходя там утр...
Взех телефона с разтреперана ръка.
- Веднага. Трябват ми веднага! - Бях на ръба на истерията. Не ме
Записаното съобщение на номера на Бержерон ме подсети, че той
карай да избухна.
е в отпуска.
Усетих как мускулите на лицето му се напрегнаха. Хайде, Клодел!
Трябваше да се справя сама.
Затвори ми телефона и ще ти почерня живота.
Пресях възможностите. Бях наблюдавала как го прави няколко пъти.
Можех да опитам. Трябваше да проверя. Набрах друг номер.
- Ще ви се обадя, като науча.
Седнах на ръба на леглото, загледана в прашинките, които танцу
- Център за задържане „Партене".
- Обажда се Темп Бренън. Андрю Райън там ли е? Би трябвало да
ваха в снопа слънчева светлина.
е при арестант на име Танге.
Раздвижи се!
- Един момент. Останете на линия.
Отидох в банята и наплисках лицето си със студена вода. После
Шум от гласове. Хайде. Хайде!
извадих пластмасова кутийка от куфарчето си и се върнах при ком
пютъра. Имаше етикетче с адреса на улица „Берже" и датата -
- Няма го.
По дяволите! Погледнах часовника си.
24;06.1994 г. Извадих компактдиска. Поставих го в компютъра.
- А Жан Бертран там ли е?
Три реда снимки изпълниха екрана. На всеки ред имаше по шест
- Да. Един момент.
снимки от апартамента на Сен Жак. Надписът отдолу гласеше, че об
Пак шум от гласове. Тракане.
щият брой на снимките е сто и двайсет.
- Бертран.
Отворих първата снимка. Улица „Берже". Втората и третата по
Представих се и му обясних какво съм открила.
казваха улицата от различни ъгли. После сградата отпред и отзад. След
- Ами! И какво'каза Бержерон?
ваше коридорът към апартамента на Сен Жак. Снимките от вътреш
- В отпуска е до понеделник.
ността на апартамента започваха от дванайсетата. Разглеждах ги една
- Супер, точно сега ли намери? Нещо като фалстарт, а? Какво ис
по една, като се взирах във всжа подробност. Главата ми пулсираше.
каш да направя?
Мускулите на раменете и гърба ми бяха схванати. Чувствах се, сякаш
- Намери парче обикновен стиропор и накарай Танге да го заха
отново съм попаднала там. Задушаващата жега. Страхът. Мирисът на
пе. Не го пъхай прекалено в устата му. Трябват ми само предните шест
Читать дальше