Unknown - in0

нах към апартамента си. Да проверя датите.

Грабнах телефона.

На пода пред вратата ми имаше чанта.

Райън бе излязъл.

- По дяволите! Това пък какво е?

Затръшнах слушалката. Главата ми тежеше като олово и мислите

Огледах я по-внимателно. Раница. От черна кожа. Произведена от

ми се движеха на бавни обороти.

„Коуч". Скъпа. Подарък от Макс Феранти за Кейти. Сега лежеше на

Опитах друг номер.

пода пред апартамента ми.

- Клодел.

Сърцето ми се смрази.

- Господин Клодел, обажда се доктор Бренън.

Кейти!

Мълчание.

Отворих вратата и извиках името й. Не отговори. Изключих алар­

- Къде се намира „Сент Изидор"?

мата и пак извиках. Мълчание.

Той се поколеба, сякаш не смяташе да ми отговори.

308

309

- Бийкънсфийлд.

Изведнъж спрях и се втренчих. Файл 102. Мръсна пластмасова купа.

- Това е на кожо, на трийсет минути от центъра?

Мазни бели кръгове, потънали в червена каша. Муха, събрала пред­

- Ако няма коли.

ните си крачета, сжаш се моли. Жълто парче кашкавал, пуснато върху

- Знаете ли в кожо свършват учебните часове?

спагетите и соса.

- За какво са тези въпроси?

Присвих очи и се наведох. Наистина ли виждах това, което си мис­

- Не може ли просто да ми отговорите? - Едва се удържах да не

лех, че виждам? Ето. По самата повърхност. Сърцето ми се разтуп­

се разплача. Гласът ми явно му подсказа това.

тя бясно. Невъзможно. Невероятно бе да извадим такъв късмет.

- Мога да попитам.

Очертах правоъгълник върху мястото, което ме интересуваше, и

- Също така проверете дали Танге е отсъствал нжога, дали е полз­

го увеличих някожо пъти. Двойно. Тройно увеличение. Осемкратно.

вал болнични, или е вземал отпуска, особено в дните, когато са били

Гледах как бледата парабола, която бях забелязала, се превръща в из­

убити Моризет Шанпу и Ганьон. Би трябвало отсъствията на учи­

вита следа от точки и тирета.

телите да се документират някъде. В такъв случай им е трябвал за­

Върнах се към нормалния размер и огледах цялата снимка.

местник, освен ако училището не е било във ваканция по някаква

Облегнах се назад и се взрях в образа. Вдишах дълбоко. Боже гос­

причина.

поди, наистина е това!

- Ще ходя там утр...

Взех телефона с разтреперана ръка.

- Веднага. Трябват ми веднага! - Бях на ръба на истерията. Не ме

Записаното съобщение на номера на Бержерон ме подсети, че той

карай да избухна.

е в отпуска.

Усетих как мускулите на лицето му се напрегнаха. Хайде, Клодел!

Трябваше да се справя сама.

Затвори ми телефона и ще ти почерня живота.

Пресях възможностите. Бях наблюдавала как го прави няколко пъти.

Можех да опитам. Трябваше да проверя. Набрах друг номер.

- Ще ви се обадя, като науча.

Седнах на ръба на леглото, загледана в прашинките, които танцу­

- Център за задържане „Партене".

- Обажда се Темп Бренън. Андрю Райън там ли е? Би трябвало да

ваха в снопа слънчева светлина.

е при арестант на име Танге.

Раздвижи се!

- Един момент. Останете на линия.

Отидох в банята и наплисках лицето си със студена вода. После

Шум от гласове. Хайде. Хайде!

извадих пластмасова кутийка от куфарчето си и се върнах при ком­

пютъра. Имаше етикетче с адреса на улица „Берже" и датата -

- Няма го.

По дяволите! Погледнах часовника си.

24;06.1994 г. Извадих компактдиска. Поставих го в компютъра.

- А Жан Бертран там ли е?

Три реда снимки изпълниха екрана. На всеки ред имаше по шест

- Да. Един момент.

снимки от апартамента на Сен Жак. Надписът отдолу гласеше, че об­

Пак шум от гласове. Тракане.

щият брой на снимките е сто и двайсет.

- Бертран.

Отворих първата снимка. Улица „Берже". Втората и третата по­

Представих се и му обясних какво съм открила.

казваха улицата от различни ъгли. После сградата отпред и отзад. След­

- Ами! И какво'каза Бержерон?

ваше коридорът към апартамента на Сен Жак. Снимките от вътреш­

- В отпуска е до понеделник.

ността на апартамента започваха от дванайсетата. Разглеждах ги една

- Супер, точно сега ли намери? Нещо като фалстарт, а? Какво ис­

по една, като се взирах във всжа подробност. Главата ми пулсираше.

каш да направя?

Мускулите на раменете и гърба ми бяха схванати. Чувствах се, сякаш

- Намери парче обикновен стиропор и накарай Танге да го заха­

отново съм попаднала там. Задушаващата жега. Страхът. Мирисът на

пе. Не го пъхай прекалено в устата му. Трябват ми само предните шест