Unknown - in0

лание да виждам Танге.

- Благодаря. - Увих се отново в одеялото. - Май съм пипнала ня­

- Добре. - Устата ми бе пресъхнала, а цялото ми тяло започваше

каква простуда.

да се отпуска. Спокойствие? Не бях се чувствала така от дълго вре­

- Да оставим разговора за утре тогава?

ме. - Кейти ще идва - казах с нервен смях. - Затова... затова излизах

- В никакъв случай.

тази вечер.

Той ме изгледа странно, но ме последва, хвърли сакото си на ди­

- Дъщеря ти?

вана и седна.

Кимнах.

- Казва се Жан Пиер Танге. На двайсет и осем години. Местен. Из­

- Лош момент.

раснал в Шониган. Не се е женил. Няма деца. Има сестра, която жи­

- Мислех, че може да открия нещо. Аз... няма значение.

вее в Арканзас. Майка му умряла, когато бил на девет. Изживял го труд­

Няколко секунди и двамата мълчахме.

но. Баща му бил мазач, общо взето отгледал сам двете деца. Умрял

- Радвам се, че всичко свърши. - Гневът на Райън се бе изпарил.

при автомобилна катастрофа, когато Танге бил в колежа. Очевидно

Той се изправи. - Искаш ли да се отбия, след като го разпитам? Може

това е било тежък удар за него. Прекъснал учението си, известно вре­

да е късно.

ме живял при сестра си, после пътувал из Щатите. Готова ли си да чуеш

Колкото и зле да се чувствах, нямаше да мигна, докато не научех

това? Когато бил в Дикси, бил призован от Бог. Опитал да стане йе­

какво е станало. Кой беше Танге? Какво щяха да намерят в хижата?

зуит или нещо такова, но се издънил на интервюто. Очевидно са ре­

Там ли бе умряла Габи? А Изабел Ганьон? Грейс Дамас? Или бяха от-

шили, че личността му не е много подходяща за свещеник. Както и да

302

303

е, върнал се в Квебек през осемдесет и осма и успял да продължи уче­

- Как е станал импотентен?

нието в колежа. Завършил след около година и половина.

- Съчетание на вродени и травматични фактори. Роден е с един те­

- Значи е тук от осемдесет и осма?

стис, после загубил и него при някакъв инцидент по време на футбо­

-Да.

лен мач. Гадна история: един от футболистите носел химикалка в джо­

- Това означава, че е тук още от времето, когато са били убити Питр

ба си. Забила се в единствената топка на Танге. Дотам със спермато-

и Готие.

генезата.

Райън кимна:

- И затова живее като отшелник?

- И оттогава не се е местил.

- Аха. Може сестра му да е права.

Преглътнах, преди да попитам:

- Донякъде това изяснява отношенията му с проститутките. - Спом­

- Какво каза за животните?

них си коментара на Джуъл. И на Джули. - И с всички останали.

- Твърди, че преподава биология. Проверихме го. Казва, че пра­

- Не е ли странно, че е избрал учителската професия? - разсъжда­

ви колекция, която да използва за нагледен материал в часовете си. По­

ваше Райън. - Защо да работи на място, където трябва да общува с

парва труповете и отделя скелетите.

толкова много хора? Ако наистина се е чувствал неадекватен, защо

- Това обяснява книгите по анатомия.

не е избрал нещо по-спокойно, по-уединено? Компютри? Или рабо­

- Може би.

та в лаборатория?

- Откъде ги намира?

- Не съм психолог, но може би преподаването е идеално за него.

- Убити животни край пътя.

Там не общува с равнопоставени - т. е. с възрастни. Общува с деца.

- О, боже, Бертран е бил прав. - Представих си го как обикаля но­

Нещата са под негов контрол. Класната стая е неговото царство и де­

щем по пътищата, събира размазаните трупове и ги влачи вкъщи в чу­

цата правят онова, което той им каже. Не могат да му се присмиват

вали. - Някога работил ли е в месарница?

или да го критикуват.

- Не каза. Защо?

- Поне не в лицето.

- Клодел какво е научил от колегите му?

- Може би това е идеалният баланс за него. Задоволява нуждата

- Нищо, което да не знаем. Саможив. Преподава си материала. Ни­

си от власт и контрол през деня, подхранва сексуалните си фантазии

кой не го познава добре. А и хората не са били особено щастливи, че

нощем.

ги търсим късно вечерта.

- Най-добрият сценарий. Помисли за воайорството, дори за фи­

- Прилича на описанието, което направи бабата.

зическите контакти с децата.

- Сестра му казва, че винаги е бил асоциален. Не помни да е имал

-Да.

приятели. Но тя е девет години по-голяма, няма много спомени от вре­

Известно време мълчахме, а очите на Райън обхождаха стаята точ­

мето, когато той е бил дете. Все пак ни подхвърли нещо интересно.

но както в апартамента на Танге. Изглеждаше изтощен.