Unknown - in0

- Близка? - попита с мазен глас. Отвърнах на погледа му, без да

- Какво казахте, че още нжой ви напуснал? Кога?

се усмихвам.

- Затова тожова се ядосах на Грейс. Мъжът, който работеше пре­

Усмивката му изчезна и погледът му се плъзна наоколо.

ди нея, напусна, без да каже и дума, а не след дълго Грейс си тръгна

- Тук работим само аз и брат ми. Няма с кого да се сближи. - Про­

по същия начин. И той, и Грейс работеха почасово, но по това вре­

изнесе думата като тийнейджър, който разказва мръсен виц.

ме нямах други помощници. Брат ми беше в Щатите и въртях мага­

- Да е имала нжакви особени посетители, нжой, който да я е за­

зина съвсем сам цяла година.

плашвал?

- Как се казваше той?

- Вижте, аз й дадох работа. Казвах й какво да прави и тя го върше­

- Фортие. Лео. Лео Фортие. Спомням си името, защото имам бра­

ше. Не съм следял социалния й живот.

товчед, който се казва Лео.

- Може нещо да сте забелязали?

- И той е работел тук по същото време като Грейс Дамас?

- Грейс беше добра работнижа. Ужасно се ядосах, когато напус­

- Да. Наех го на мястото на този, който напусна точно преди Грейс

на. Като напуснаха всички наведнъж, наистина ми почерниха живо­

да започне работа. Реших, че е по-добре с двама работници на поло­

та и много се ядосах. Признавам си. Но не съм злопаметен. После, ко­

вин ден. Така, ако единият не дойде, ще бъда сам в магазина само по­

гато чух в църквата, че е изчезнала, помислих, че е избягала. Не че из­

ловината време. После и двамата напуснаха. Ужас, голяма бъркотия!

глеждаше вероятно, но нейният старец пошкога е доста труден. Съжа­

Фортие работи тук около година-година и половина, после изведнъж

лявам, че е била убита. Но почти не си я спомням.

спря да идва. Дори не върна ключовете. Трябваше да започна от ну­

- Какво значи труден?

лата. Не ми се иска отново да преживея това.

Лицето му стана безизразно и затворено. Той сведе очи и зачовъ-

- Какво можете да ми кажете за него?

рка с нокът нещо по тезгяха.

- Почти нищо. Видял табелата на витрината, че търся работници,

- Ще трябва да говорите с Никое. Това са семейни въпроси.

влезе от улицата и каза, че си търси почасова работа. Устройваше го

298

299

времето, за което ми трябваше: рано сутрин да отваря магазина и късно

- Търсих те.

вечер да го затваря и почиства. Имаше опит в рязането на месо. Ока­

- И не можа да почакаш десет минути?

за се много добър всъщност. Както и да е, наех го. Работеше някъде

- Не знаех къде си и колко дълго ще се забавиш. Мислех, че ще

другаде през деня. Изглеждаше кротък. Много тих. Вършеше си ра­

свърша бързо. Така и стана, по дяволите!

ботата, почти не говореше. Дори не разбрах къде живее.

- Можеше да оставиш съобщение.

- Как се разбираха той и Грейс?

- Щях да ти оставя съобщение, дълго колкото „Война и мир", ако

- Откъде да знам. Обикновено вече си бе тръгнал, когато тя при­

знаех, че ще побеснееш така. - Не беше съвсем вярно. Бях наясно как­

стигаше, после идваше в магазина, след като тя си бе отишла. Не съм

ва ще бъде реакцията му.

сигурен дали изобщо са се познавали.

- Че ще побеснея? - Гласът му бе ледено спокоен. - Да ти припом­

- И мислите, че мъжът на снимката прилича на този Фортие?

ня ли? Пет, може би седем жени са били брутално убити и осакатени

- На него и на всеки друг с мръсна коса.

в този град. Най-скорошната - преди месец. Една от тези жени се по­

- Знаете ли къде е сега Фортие?

яви с част от тялото си в твоята градина. Някакъв психопат е държал

Той поклати глава.

снимката ти в колекцията си и е изчезнал. Самотник, колекциониращ

- Познавате ли някого на име Сен Жак?

ножове и порнография, който е редовен клиент на проститутките и оби­

- Н е .

ча да накълцва дребни животни, е набирал твоя телефонен номер. Пре­

- Танге?

следвал е най-добрата ти приятелка. Сега тя е мъртва. Била е погре­

- Това ми звучи като име на крем за изкуствен тен.

бана, стиснала снимка, на която сте ти и дъщеря ти. Този самотник също

Оставих му визитката си.

е изчезнал.

Една двойка мина по тротоара. И двамата сведоха очи и ускори­

ха ход, смутени, че са станали свидетели на кавга между любовници.

38.

- Райън, влез вътре. Ще направя кафе. - Гласът ми звучеше дрез­

гаво и като говорех, гърлото ме болеше.

Прибрах се вкъщи и открих Райън пред вратата. Той започна вед­

Той вдигна отчаяно ръка с разперени пръсти, после я отпусна край