Unknown - in0

нага:

тялото си. Върнах ключа на съседката си, благодарих й, че ми бе дала

- Просто не можем да излезем наглава с теб, така ли? Никой не

колата си, и с Райън влязохме вкъщи.

може. Ти си като онези индианци, дето изпълняват танца на духове­

- Без кофеин или нормално?

те. Обличат си специалната дреха, играят танца и стават недосегае­

Преди да ми отговори, пейджърът му иззвъня и двамата подско­

ми за вражеските стрели.

чихме стреснато.

Лицето му бе зачервено и на слепоочието му пулсираше вена. Ре­

- Май по-добре без кофеин. Знаеш къде е телефонът.

ших, че не е разумно да го коментирам точно сега.

Ослушвах се, докато траках с чашите, и се преструвах, че не об­

- Чия кола си взела?

ръщам внимание на разговора му.

- На една съседка.

- Райън. - Пауза. - Да. - Пауза. - Така ли? - Дълга пауза. - Кога?

- Забавно ли ти изглежда всичко това, Бренън?

- Пауза. - Добре. Благодаря. Веднага идвам.

Не казах нищо. Главоболието се бе разпростряло от тила и бе об­

Дойде в кухнята и застана на прага с напрегнато лице. Темпера­

хванало целия ми череп, а сухата кашлица ми подсказваше, че имун­

турата ми, кръвното налягане и пулсът ми започнаха да се покачват.

ната ми система е споходена от гости.

Запази спокойствие! Налях две чаши кафе, напрягайки ръката си да

- Има ли някой на тази планета, който може да се разбере с теб?

не трепери. Изчаках го да заговори.

- Ще влезеш ли да пиеш кафе?

- Арестували са го.

- Защо си мислиш, че можеш да се измъкваш така и да оставиш всич­

Ръката ми замръзна, както държах кафеника във въздуха.

ки да гонят вятъра? Целта в живота на тези момчета не е да охраня­

-Танге?

ват жалкия ти задник. Защо, по дяволите, не ми се обади?

Кимна ми. Върнах кафеника на котлона. Внимателно. Извадих мля­

ко и сипах малко в чашата си, предложих на Райън. Старателно. Той

300

301

поклати глава. Върнах кутията в хладилника. Предпазливо. Отпих. Доб­

карвани там след смъртта им само за да бъдат нарязани и пакетира­

ре. Говори!

ни?

-Кажи ми.

- Моля те!

- Да седнем.

Когато той тръгна, се сетих, че съм забравила да му кажа за ръка­

Отидохме в дневната.

виците. Пак потърсих Пийт. Въпреки че Танге бе арестуван, още се

- Арестували са го преди около два часа, докато е шофирал на из­

чувствах неспокойна. Не исках Кейти изобщо да се доближава до Мон­

ток по шосе 417. Една патрулна кола забелязала номера на колата и

реал засега. Може би аз щях да отида на юг.

го спрели.

Този път го открих. Кейти заминала преди няколко дни. Казала на

- Танге ли е?

баща си, че аз съм предложила това пътуване. Вярно. И че съм одоб­

- Танге е. Отпечатъците съвпадат.

рила плановете й. Не съвсем. Не бе сигурен какъв е маршрутът й. Ти­

- Пътувал е към Монреал?

пично. Пътувала с приятели от университета. Щели да отидат с кола

- Очевидно.

до Вашингтон, където да отседнат у родителите на нжого от компа­

- Какви обвинения са му предявили?

нията, после до Ню Йорк, на гости на друг приятел. Оттам възнаме­

- Засега притежание на отворена бутилка алкохол в движеща се

рявала да продължи за Монреал. Планът му се сторил добър.

кола. Бил е достатъчно глупав да отвори бутилка „Джим Бийм" и да

Понечих да му разкажа за Габи и всичко, което ставаше в живо­

я остави на задната седалка. Освен това са конфискували няколко пор-

та ми в момента, но не можах. Не още. Нямаше значение. Вече бе

носписания. Той си мисли, че това е причината. Оставили са го да се

свършило. Както обикновено, той бързаше, защото трябвало да се под­

поизпоти.

готви за някакво вземане на показания сутринта.

- Къде е бил?

Чувствах се твърде зле и тожова изморена, че нямах сили дори да

- Твърди, че бил в някаква хижа в Гатино. Наследил я от баща си.

си взема вана. Следващите няколко часа седях увита в едно одеяло,

треперех, взирах се в студената камина и си мечтаех да имаше кой да

Чуй това. Бил за риба. Криминолозите вече са изпратили екип да про­

ми направи супа, да погали челото ми и да ми каже, че скоро ще се по­

вери мястото.

чувствам по-добре. Задрямвах и се будех, унасях се в нжакви разпокъ­

- Сега къде е?

сани сънища, а армията от микроскопични бацили се множеше в кръво­

- В „Партене".

носната ми система.

- За там ли тръгваш?

Райън се появи в един и петнайсет.

- Да. - Той си пое дълбоко дъх, очаквайки спор с мен. Нямах же­

- За бога, Бренън, изглеждаш ужасно.