Unknown - in0

- Какво прави там според теб?

Сауната имаше смесен ефект. Успокои гърлото и премахна главо­

- Лови риба и си мисли за липсващите си топки.

болието ми. Но докато седях сред виещата се пара, мислите ми се за­

- Ами сега?

еха с Танге. Повторих си чутото от Райън и теорията на Бертран, раз­

- Двамата с Бертран ще си поговорим надълго и нашироко с гос­

съжденията на Джей Ес и всичко останало, което знаех. Нещо в Тан­

подин Танге. Време е да му споменем някои имена, за да започне да

ге ме смущаваше. Ръкавиците. Защо бях изключила тяхното значение?

му пари под задника. Все още мисля, че ще изплюе камъчето.

Дали физическият недъг на Танге наистина го водеше към сексу­

- Изглежда ли ти вероятно?

ални фантазии и след това към насилие? Наистина ли бе човек, кой­

то изпитва отчаяна нужда от власт? Убийството беше ли върхов акт

306

307

на контрол за него? Мога само да те гледам, но мога и да те нараня,

Втурвах се от стая в стая, търсейки следи от дъщеря си, макар да

дори да те убия? Същата фантазия ли разиграваше и с животните? С

знаех, че няма да намеря такива. Дали се бе сетила да вземе ключа за

Джули? Но защо да убива в такъв случай? Дали държеше желанието

апартамента ми? Ако го носеше, нямаше да остави раницата си отвън.

за насилие под контрол до известен момент и после се поддаваше на

Беше пристигнала, бе видяла, че не съм вкъщи, оставила е раницата

необходимостта да действа?

си и е отишла някъде.

И защо Габи? Тя не пасваше в общата картина. Той я е познавал.

Стоях в спалнята, разтреперана заради простудата и страха си. Мис­

Била е сред малкото хора, с които е разговарял.

ли, Бренън. Мисли! Опитах. Не беше лесно.

Да. Разбира се, че пасваше в картината. Тази картина включваше

Пристигнала е и не е могла да влезе. Може да е отишла да пие кафе

и мен. Аз открих Грейс Дамас. Аз идентифицирах Изабел Ганьон. Аз

или по магазините, или да потърси телефон. Ще се обади всеки мо­

се месех, поставях под въпрос авторитета му. Мъжествеността му. Уби­

мент.

вайки Габи, той бе излял гнева си срещу мен и бе възстановил чув­

Но ако не е имала ключ, как е влязла през външната врата, за да

ството за власт. Какво следваше? Означаваше ли всичко това, че би

стигне до коридора пред апартамента ми? Сигурно е минала през вра­

посегнал на дъщеря ми?

тата откъм гаража, тази, която не се заключваше добре.

Учител. Убиец. Мъж, който обича да ходи за риба. Човек, който

Телефонът! Изтичах в дневната. Никакви съобщения. Може ли да

обича да осакатява. Мислите ми продължаваха да се лутат. Затворих

е Танге? Той ли я бе отвлякъл?

очи и се почувствах като в капан зад клепачите си.

Невъзможно. Той е в затвора:

Учител. Биология. Рибар.

Учителят е в затвора. Но той не е убиецът. Учителят не е убиецът.

Пак усещането за някаква зараждаща се идея. Там някъде беше.

Или е? Той ли бе наемателят на стаята на улица „Берже"? Той ли бе

Хайде. Хайде! Какво беше? Учител. Точно така. Учител. От 1991-а.

заровил ръкавицата със снимката на Кейти в гроба на Габи?

В „Сент Изидор". Да. Да. Това го знаем. И какво? Главата ми бе пре­

От страх започна да ми се гади. Преглътнах и възпаленото ми гърло

калено натежала и не можех да мисля. После...

запротестира.

Компактдискът със снимките. Бях забравила за него. Грабнах кърпа­

Провери фактите, Бренън. Може да са съвпадали с ваканции.

та си. Може би там имаше нещо.

Включих компютъра с разтреперани ръце. Пръстите ми с мъка се

бореха с клавишите. Таблицата изпълни екрана. Дати. Часове.

Франсин Моризет Шанпу бе убита през януари. Умряла между де­

39.

сет часа сутринта и обяд. Било е четвъртък.

Изабел Ганьон изчезнала през април, между един и четири часа сле­

Потях се обилно и се чувствах отпаднала, но успявах да шофирам.

добед. Петък.

„Глупав ход, Бренън. Микробите те победиха. Намали! Не искаш да

Шантал Тротие изчезнала един следобед през октомври. Послед­

те спрат за превишена скорост. Върви си у дома."

но я видели в училището й в Сентьрвил, на километри от западния ост­

Минах бързо по „Шербрук", завих по пресечката и рязко свърнах

ров.

в алеята към гаража. Алармата на вратата на гаража пак свиреше. По

Умрели и изчезнали през седмицата. През деня. В учебни дни. Тро­

дяволите! Не може ли Уинстън да я поправи? Паркирах колата и хук­

тие може да е била отвлечена след училище. Другите - не.