Unknown - in0

29427. Поръчител:ТПМ. Следователи: Л. Клодел и М. Шарбоно. Мя­

разберем дали нещо съдържа натрий и хлор. С дафракцията можем

сто на изземване: улица „Берже" № 1422. Дата: 24.06.94 г.

да кажем дали е изградено от кристали на натриев хлорид. Да го ка­

Стара гумена ръкавица. Може човекът да си пази маникюра. Кло­

жем по-просто: при дифрактометъра пробата се върти и облъчва с рент­

дел! Бях помислила, че е намерил домакинска ръкавица! Сен Жак е

генови лъчи. Лъчът отскача от кристалите и моделът на дифракция е

имал хирургическа ръкавица! Беше същата като намерената в гроба

показателен за структурата на тези кристали. Така че ограничение при

на Габи!

дафракцията е, че тя е приложима само за материали с кристална струк­

Благодарих на господин Лакроа, събрах разпечатките и си тръгнах.

тура. Това са около осемдесет процента от пробите, които идват при

Върнах ръкавиците в склада за веществени доказателства. Направе­

нас. За съжаление латексът не е с кристална структура. Дифракция-

ното току-що откритие прегаряше съзнанието ми. Ръкавицата от кух­

та вероятно не би добавила нищо. Тези ръкавици определено имат раз­

нята на Танге не бе като заровената при Габи. На нея имаше отпечатъ­

лични производители.

ци от Танге. Външните петна бяха от животинска кръв. Ръкавицата

- Ами ако просто са от различни кутии? Не може ли отделните пар­

при Габи беше чиста. Без кръв. Без отпечатъци. Сен Жак е имал хи­

тиди да варират?

рургическа ръкавица. Съставът й съвпадаше с тази от гроба на Габи.

Той помълча известно време. После каза:

Прав ли беше Бертран? Бяха ли Танге и Сен Жак един и същи човек?

- Чакайте. Сега ще ви покажа нещо.

Розова бележка ме чакаше на бюрото. От Лабораторията по кри­

Отиде в главната лаборатория и го чух, че говори с лаборанта. По­

минология бяха отговорили на обаждането ми. Снимките от апарта­

яви се отново с купчина разпечатки, всяка от по седем или осем ли­

мента на улица „Берже" били архивирани на компактдиск. Можело

ста, показващи сходни модели на върхове и падини. Разгъна всяка се­

да ги разгледам там или да го взема. Обадих се да помоля за второто

рия, за да разгледаме вариациите.

и им казах, че ще мина съвсем скоро.

—Всяка от тези разпечатки показва поредица от тестове, направе­

Проправих си път до полицейското управление, като проклинах

ни с ръкавици от един и същи производител, но от различни кутии. Има

пиковия час и туристите, задръстили района на старото пристанище.

вариации, но разликите никога не са така големи, както при ръкави­

Поради липса на свободно място паркирах до спрелите коли, изкачих

ците, които току-що анализирахме.

на бегом стъпалата и отидох право при дежурния сержант на третия

292

293

етаж. Колкото и удивително да беше, дискът бе при него. Подписах

Вкъщи ме очакваше последното нещо, което желаех да видя. Ня­

се, за да го получа, пъхнах го в куфарчето си и се втурнах обратно към

кой се бе обаждал. Известно време седях на ръба на канапето, стис­

колата.

нала торбите и загледана в миниатюрната лампичка на телефонния сек­

По пътя за вкъщи постоянно се оглеждах през рамо за Танге. За

ретар. Едно съобщение.

Сен Жак. Не можех да спра да го правя.

Изтрих дланта си в тениската, протегнах се и натиснах бутона. Не

беше Танге. Положението бе още по-лошо.

- Здрасти, мамо. Излязла си да се забавляваш, а? Ало? Там ли си?

37.

Вдигни! - Чух нещо като шум от движещи се коли, сякаш се обажда­

ше от външен телефон. - Май не си. Е, все пак ще ти кажа. На път съм.

Прибрах се вкъщи към пет и половина. Седнах в тихия апартамент

Отново на път... - Тя изпя тази фраза, имитирайки Уили Нелсън. - Доб­

и се запитах какво още мога да направя. Нищо. Райън беше прав. Тан­

ре се справям, а? Както и да е, идвам ти на гости, мамо. Права си. Макс

ге навярно бе някъде наблизо и дебнеше възможността да попадна в

е досадник. Изобщо не ми трябва. - Чу се нжакъв глас на заден план.

ръцете му. Нямаше да го улеснявам.

- Добре, свършвам след минута - изрече неясно на някого. - Слушай,

Но трябваше да хапна нещо. И да ангажирам мислите си с някак­

удаде ми се шанс да посетя Ню Йорк. Голямата ябълка. Пътуването

во занимание.

ми излезе безплатно и вече съм тук. Както и да е, мога да прескоча до

Когато излязох от предната врата, огледах улицата. Там. В алея­

Монреал, така че пристигам. До скоро! Щрак.