Unknown - in0

- Има ли отпечатъци в ръкавицата, която намерихме при Габи? -

ках с химикалка една дума. Ръкавица.

Беше ми трудно да изрека името й.

- Завършил ли е университет?

- Н е .

- Да, „Бишопс". Бертран замина за Ленъксвил. Клодел се опитва

- Както и очаквахме.

да научи нещо в „Сент Изидор", но засега без успех. Пазачът е на сто

-Да.

години, а в момента всички други са в отпуска. За цялото лято.

Чух като фон шума от залата в полицията.

- Да сте открили някакви имена в апартамента?

- Искам да ти донеса копие от снимката от шофьорската книжка,

- Не. Няма снимки. Или адреси. Нито писма. Сякаш е живял в со­

за да имаш някаква представа как изглежда, в случай че го срещнеш

циален вакуум.

лице в лице. Все още смятам, че е най-добре да не излизаш, докато не

Дълго мълчание, докато осмисляхме казаното, после Райън про­

го пипнем.

дължи:

- Идвам на работа. Щом криминолозите са свършили с ръкавици­

- Може би това обяснява странните му хобита.

те, искам да ги занеса за биологичен анализ. После на Лакроа.

- Животните?

-Мисля, че т...

- Тях. И колекцията от прибори.

- Стига с мъжкарските глупости, Райън!

- Прибори?

Дълбоко вдишване и издишване.

- Този червей е имал повече ножове, отколкото хирург ортопед.

- Да не премълчаваш нещо?

Най-вече хирургически инструменти. Ножове. Бръсначи. Скалпели.

- Бренън, казах ти всичко, което знаем.

Бяха напъхани под леглото. Заедно с кутия с хирургически ръкави­

- След трийсет минути съм там.

ци. Истински.

- Самотник с фетиш за остриета. Невероятно.

След по-малко от половин час пристигнах в лабораторията. Кри­

- И стандартната порногалерия. Доста измачкана.

минолозите бяха приключили с ръкавиците и ги бяха изпратили в ла­

- Какво друго?

бораторията по биология.

- Има кола. - Пак шумолене на листове. - „Форд Проуб" от 1987-

а. Няма я в квартала. В момента я търсят. Тази сутрин получихме сним­

ката от шофьорската му книжка и разпратихме и нея.

Министър-председател на Канада. - Б. р.

286

287

Погледнах часовника си - дванайсет и четирийсет. Обадих се да

антисерумът. Ще го сравним с физиологичния разтвор като контро­

попитам дали мога да видя снимките от апартамента на Сен Жак на

ла.

улица „Берже". Бяха излезли в обедна почивка. Секретарката си за­

Тя хвърли пипетата в контейнер за биологични отпадъци и взе епру­

писа съобщението.

ветката, където бе разтворена пробата от ръкавицата на Танге. С дру­

В един часа отидох в лабораторията по биология. Една жена с бух­

га пипета засмука от пробата, капна я в антисерума и остави пипета­

нала коса и пухкаво лице на коледен ангел разклащаше стъклена епру­

та в държача.

ветка. Двете латексови ръкавици лежаха на плота зад нея.

- Колко време ще отнеме? - попитах аз.

- Добър ден, Франсоаз.

- Зависи от силата на антисерума. Някъде между три и петнайсет

- А, очаквах да те видя днес. - Очите й придобиха загрижено из­

минути. Този е доста добър. Не би трябвало да отнеме повече от пет-

ражение. - Съжалявам. Не знам какво да ти кажа.

шест минути.

- Благодаря. Няма нищо. - Кимнах към ръкавиците. - Какво от­

Проверихме след пет минути. Франсоаз погледна пипетите под флуо­

кри?

ресцентна лампа, като постави черно картонче за фон. Проверихме пак

- Тази е чиста. Няма кръв. - Посочи ръкавицата от Габи. - Тъкмо

след десет минути. След петнайсет отново. Нищо. Не се появи бяла

започвам с другата. Ще погледаш ли?

ивица между антисерума и пробата. Сместа оставаше бистра като в

- Благодаря.

контролния разтвор.

- Взех проби от кафявите петна и ги рехидратирах във физиоло­

- Така. Не е човешка. Да видим дали е от някое животно.

гичен разтвор.

Тя отиде пак до хладилника и извади табла с малки шишенца.

Тя огледа течността и сложи епруветката на поставка. После взе

- Можеш ли да определиш точно какво е животното?

стъклена пипета, задържа края над пламъка, за да я запечата, и издърпа

- Не. Обикновено се определя само семейството. Кучета, елени,

връхчето.

едър рогат добитък.

- Първо ще проверя за човешка кръв.

Погледна табличката. На всяко шишенце бе написано името на ня­

Извади миниатюрно шишенце от хладилника, отвори капачката и

кое животно. Коза. Плъх. Кон. Представих си лапите в кухнята на Тан­

вкара тънкото кръгло връхче на нова пилета. Като комар, който сму­

ге.

че кръв, антисерумът се плъзна по тънката тръбичка. Франсоаз запеча­