Unknown - in0

Той го направи. С химикалката си.

не чувствах нищо освен празнота. Накрая възвърнах част от спокой­

- Виждат се краищата на костите на долните крайници.

ствието си и започнах да преценявам случилото се.

- Какво прави с тях?

Той ми се бе обаждал. Защо? Кога?

- Откъде, по дяволите, да знам, Райън! - Сетих се за Алса.

Гледах Жилбер, който си сложи гумени ръкавици и пъхна ръка в

- Боже господи!

канала за боклук. Извади нещо оттам и го пусна в мивката.

- Провери в хладилника.

На мен ли се е опитвал да се обади? Или на Габи? Какво е искал

- О, боже!

да каже? Смятал ли е изобщо да говори или просто е проверявал дали

Вътре имаше миниатюрен труп, одран и завит в прозрачен найлон.

съм там?

Заедно с още няколко.

Фотографът минаваше от стая в стая, а светкавицата му примиг­

- Какво е това?

ваше като светулка в тъмния апартамент.

- Някакъв вид дребни бозайници. Без кожата не мога да опреде­

Той ли беше затварял телефона, без да остави съобщение?

ля. Не са коне.

Един лаборант с гумени ръкавици и гащеризон слагаше лепенки

- Благодаря, Бренън.

на книгите, после ги запечатваше в торби за веществени доказател­

Бертран дойде при нас.

ства, маркираше всяка и се подписваше върху печата. Друг ръсеше

- Какво намерихте?

бял прах за отпечатъци по полиците, лакирани с тъмночервен лак. Тре­

- Мъртви животни. - Гласът на Райън издаде раздразнението му.

ти изпразваше хладилника, вадеше пакетите, увити с кафява амбалаж­

- И още една ръкавица.

на хартия, и ги поставяше в хладилна чанта.

- Може би блъска животни с колата си и после ги яде - обади се

Тук ли беше умряла? Тази стая ли бе видяла за последно, която гле­

Жан.

дах и аз сега?

- Да. Или си прави абажури от хора. Стига тожова. Искам това

Райън говореше с Шарбоно. Части от разговора долитаха до мен

място да бъде запечатано. Искам абсолютно всичко да бъде кон­

през задухата. Къде е Клодел? Тръгнал. Да се намери домоуправите­

фискувано. И приборите, и миксерът, и цялото съдържание на про­

лят. Да се провери има ли мазета или складови помещения. Да се взе­

клетия хладилник. Всичко да бъде изстъргано и всеки сантиметър да

мат ключовете. Шарбоно изчезна, после се върна с една жена на сред­

бъде проверен за отпечатъци. Къде, по дяволите, е Жилбер?

на възраст по пеньоар и чехли. Двамата пак изчезнаха заедно с мъжа,

Андрю тръгна към телефона на стената, вляво от вратата.

който беше свършил с опаковането на книгите.

282

283

Райън отново и отново ми предлагаше да ме откара вкъщи. Вни­

В неделя изобщо не излязох от къщи. С Бърди правихме това, кое­

мателно ми обясни, че няма какво да правя тук. Знаех го, но не исках

то французите наричат да се свиеш на пашкул. Скрихме се в черуп­

да си тръгвам.

ките си. Не се облякох, избягвах радиото и телевизията. Не можех да

Бабата на Матио се появи към четири. Не бе нито враждебна, нито

понеса да видя снимката на Габи или да чуя описанията на жертвата

дружелюбна. Неохотно описа Танге. Мъж. Тих човек. Кестенява коса,

и заподозрения. Обадих се по телефона само три пъти: първо на Кей-

започнала да оредява. Нищо необичайно. Описанието пасваше на по­

ти, после на леля си в Чикаго. Честит рожден ден, лельо! Осемдесет

ловината мъже в Северна Америка. Нямаше представа къде е или от

и четири години. Браво!

колко време отсъства. И преди е заминавал, но никога за дълго. За­

Знаех, че Кейти е в Шарлът, просто исках да се уверя. Никой не

белязвала отсъствията му единствено защото Танге молел Матио да

вдигна. Разбира се. Защо е толкова далече? Не. Добре че е толкова да­

храни рибките му. Държал се мило с Матио и му плащал за грижите.

лече! Не исках дъщеря ми да е някъде близо до мястото, където едно

Не знаела нищо друго за него, рядко го виждала. Смятала, че ходел

чудовище беше държало в ръцете си нейна снимка. Тя никога няма­

на работа и е имал кола. Не била сигурна. Не се интересувала. Не ис­

ше да научи за това.

кала да се замесва.

Последното обаждане бе до майката на Габи. Бяха й дали успокои­

Целия следобед и до късно вечерта криминолозите проверяваха

телни, така че говорих с господин Маколи. Ако от полицията освобо­

апартамента сантиметър по сантиметър. В пет вече исках да се мах­

дели тялото, погребението щяло да бъде в четвъртък.

на оттук. Приех предложението на Райън да ме закара.