Unknown - in0

нещо с нея. - Май е само една.

- Не правят ли така всички хора?

Постави единичен том на „Американски антрополог" върху маса­

Двамата с Райън погледнахме Бертран. Той очевидно не си пада­

та. Юли 1993 г. Нямаше нужда да го отварям. Знаех за една статия в

ше по четенето.

съдържанието му.

- Виж как са подравнени всички книги.

„Страхотен удар. - Така я беше нарекла. - С нея сигурно ще ста­

- Подрежда по същия начин и чорапите и гащетата си. Сигурно из­

на професор."

ползва прав ъгъл, като ги подравнява на купчинки - отбеляза Андрю.

Статията на Габи. Видът на изданието ме порази като удар през

Той изказа на глас собствените ми мисли.

лицето. Исках веднага да изляза. Да си бъда у дома в някоя слънчева

- Пасва на профила.

събота, да съм в безопасност и никой да не е мъртъв, а приятелката

- Може би просто държи книгите, за да се фука с тях. Иска прия­

ми да ми се обади с планове къде да отидем на вечеря.

телите му да го мислят за интелектуалец - предположи Бертран.

Вода. Трябва да се наплискаш със студена вода, Бренън.

- Не мисля, че е така - възразих аз. - Книгите не са прашни. Ос­

Политнах към двойната врата и я отворих с крак с мисълта, че там

вен това виж малките жълти отметки. Той не само чете тези книги, но

е кухнята.

и си маркира определени пасажи, за да се върне отново към тях. Да

БЗЗЗЗЗТ. БЗЗЗЗТ. БЗТ. БЗЗЗЗТ. БЗТ.

обърнем внимание на Жилбер и хората му, за да не ги разбъркат. Може

Стаята нямаше прозорец. Електронен часовник вдясно от мен из­

да се окажат полезни.

лъчваше мека оранжева светлина. Различих две бели форми и още ня­

- Ще им кажа да запечатат книгите, преди да напръскат с праха за

каква бледа повърхност на нивото на кръста ми. Предположих, че са

отпечатъци.

хладилник, печка, мивка. Потърсих с ръка ключа на лампата. По дя­

- Още нещо за господин Танге.

волите процедурата! Можеха да разпознаят моите отпечатъци.

Те се взряха в полиците.

Притиснах уста с опакото на ръката си, втурнах се към мивката

- Чете шантави книги - отбеляза Бертран.

и наплисках лицето си със студена вода. Когато се изправих и се объ­

- Освен криминалните романи, какво още го интересува? - попи­

рнах, Райън стоеше на вратата.

тах аз. - Погледнете на най-горния рафт.

- Добре съм.

Те отново огледаха лавиците.

Из стаята летяха мухи, стреснати от внезапната ми поява.

- По дяволите! - каза Райън. - „Анатомия" от Грей. „Наръчник по

БЗЗЗТ. БЗТ. БЗЗЗЗТ.

практическа анатомия" от Кънингам, „Цветен атлас по човешка ана­

- Искаш ли ментова дъвка? - Извади пакетче от джоба си.

томия", „Справочник по анатомична дисекция" „Медицински илюст­

- Благодаря. - Взех си една. - От жегата е.

рации на човешкото тяло". Боже, вижте това! „Принципи на хирур-

- Тук е като в пещ.

280

281

Една муха кацна за миг на бузата му.

- Чакай. Телефонът има ли бутон за преизбиране?

- Какво, по дяв... - Той размаха ръце във въздуха. - Какво прави

Той кимна.

този човек тук?

- Натисни го.

Двамата с него ги видяхме едновременно. Два кафяви предмета ле­

- Може да попаднем на свещеника му. Или на бабата.

жаха на плота, кръгове от мазнина бяха изцапали хартиените салфет­

Райън натисна бутона. Чухме как се избират седемте цифри на но­

ки, върху които бяха сложени да съхнат. Мухите кръжаха край тях,

мера, последвани от четири иззвънявания. После заговори един глас

кацаха и политаха нервно и напрегнато. Вляво от тях лежеше хирур­

и страхът, който потисках цял ден, направо ме парализира. Имах чув­

гическа ръкавица, същата като онази, която бяхме изровили преди мал­

ството, че ще припадна.

ко. Приближихме се и мухите се разлетяха.

Моля, оставете името и номера си и ще отговоря на обажда­

Погледнах двата сбръчкани къса и се сетих за хлебарките и пая­

нето ви при първа възможност. Благодаря. Аз съм Темп.

ците в тесния проход до бръснарницата. Тези предмети обаче няма­

ха нищо общо с насекомите. Веднага разпознах какво представляват,

макар че досега ги бях виждала само на снимки.

36.

- Това са лапи.

- Какво?

Звукът на собствения ми глас мй подейства като удар в главата.

- Лапи от някакво животно.

Краката ми омекнаха и дишането ми стана неравномерно.

- Сигурна ли си?

Райън ми помогна да седна на един стол и донесе вода, без да за­

- Обърни едната.

дава никакви въпроси. Нямах представа кожо дълго съм седяла там,