Unknown - in0

272

273

-Добре ли си?

Бяха на не повече от метър и двайсет от пода и се извиваха под все

- З а бога, Райън...

по-голям ъгъл, докато наближавахме.

- Д а вървим!

Очите се преместиха от Райън към мен и обратно, търсейки къде

Усетих как страхът се надига в гърдите ми, докато изкачвахме же­

е най-безопасно да се спрат. Андрю се наведе, за да ги погледне на тях­

лезните стълби. Външната врата бе отключена. Влязохме в малко фоа­

ното ниво.

йе с мръсни плочки по пода. На дясната стена имаше пощенски кутии

- Добър ден - каза той.

с разпилени под тях реклами. Бертран опита да отвори вътрешната вра­

- Здравейте.

та. И тя не бе заключена.

- Как си?

- Страшна сигурност - отбеляза той.

- Добре.

Прекосихме зле осветения коридор, в който бе непоносимо горе­

Детето чакаше. Не можех да определя дали е момче или момиче.

що и миришеше на пържено. Прокъсаният мокет продължаваше към

- Майка ти вкъщи ли е?

задната част на сградата и нагоре по стълбището вдясно. На всеки метър

Поклащане на главата.

бе затиснат от тънки метални скоби. Върху мокета бе сложена изку­

- Баща ти?

ствена пътека, някога прозрачна, но сега помътняла от годините и

- Н е .

мръсотията.

- Има ли някой друг у дома?

- Кои сте вие?

Изкачихме се на втория етаж, стъпките ни леко отекваха по пода.

Правилно, дете. Не казвай нищо на непознати хора.

Апартамент 201 беше първият вдясно. Райън и Бертран застанаха от

- От полицията сме. - Райън му показа значката си. Очите се око­

двете страни на тъмната дървена врата, притиснали гръб до стената,

кориха и станаха още по-големи.

с разкопчани сака и ръце върху пистолетите си.

- Може ли да я пипна?

Андрю ми направи знак да застана зад него. Притиснах се до сте-

Андрю подаде значката през процепа. Детето я огледа сериозно,

ната и усетих как парченца от мазилката се залепят за косата ми. Поех

после я върна.

си дълбоко дъх - миришеше на мухъл и прах. Долових и мириса на

- Господин Танге ли търсите?

пот от Райън.

-Да.

Той кимна на Бертран. Напрежението изригна към гърлото ми.

-Защо?

Жан почука.

- Искаме да му зададем няколко въпроса. Познаваш ли господин

Нищо.

Танге?

Почука отново.

Детето кимна, но не каза нищо.

Никакъв отговор.

- Ти как се казваш?

Двамата застанаха нащрек. Дишането ми се ускори.

- Матио. - Момче.

- Полиция. Отворете!

- Кога ще се върне майка ти, Матио?

Надолу по коридора една врата се открехна безшумно. Чифт очи

- Живея с баба си.

надникнаха в процепа между вратата и рамката - веригата не бе от­

Райън премести тежестта си и ставите му изпукаха шумно. Отпус­

качена.

на едното си коляно на пода, подпря лакът на другото, намести бра­

Бертран почука по-силно, пет резки удара в нажежената тишина.

дичка върху юмрука си и погледна детето.

Мълчание.

- На кожо години си, Матио?

После:

- На шест.

- Господин Танге не е тук.

- От кожо време живеете тук?

Главите ни се обърнаха по посока на гласа. Беше тънък и идваше

Момченцето погледна озадачено, сякаш никога не му бяха хрум­

от другата страна на коридора.

вали други възможности.

Райън направи знак на Бертран да остане на мястото си, а аз тръгнах

-Винаги. '

с него. Очите ни гледаха, уголемени от дебелите стъкла на очилата.

- Познаваш ли господин Танге?

274

275

Матио кимна.

- Той страшно ще се ядоса, ако направите нещо лошо - каза Ма­

- Той от колко време живее тук?

тио.

Свиване на рамене.

- Много е важно да потърсим едно нещо в апартамента на госпо­

- Баба ти кога ще се върне?

дин Танге - обясни Андрю.

- Тя чисти у разни хора. - Пауза. - В събота... - Матио погледна

- Няма да му хареса, ако разбиете вратата му.

към тавана и прехапа долната си устна. Изчезна в апартамента и се

Клекнах до Райън.

появи отново след по-малко от минута. - В три и половина.

- Матио, рибките на господин Танге във вашия апартамент ли са?

- Добре - каза Райън и се изправи. Прошепна ми с напрегнат глас:

Поклащане на глава.

- Онзи негодник може да е вътре, а тук имаме само дете.

- Имаш ли ключ за апартамента на господин Танге?

Матио гледаше като котка, която дебне плъх, без да отделя очи от

Матио кимна.

лицето на Райън.

- Ще ни отвориш ли?

- Господин Танге не е тук.

- Н е .

- Сигурен ли си? - Андрю пак се наведе.

-Защо?

- Той замина.

- Не мога да излизам, когато баба я няма.