Unknown - in0

да се спра. Чувството за безпомощност в лицето на надвисналия ужас

Андрю се обърна и тръгна към мен.

бе непоносимо.

Повдигна крачолите на панталона си и клекна до отворената вра­

Към два се изтегнах на канапето, затворих очи и опитах да се от­

та на колата, опрял ръка на облегалката. Въпреки че още бе сутрин,

пусна. Вслушах се в звуците на нощта. Някакъв компресор. Линей­

температурата вече бе двайсет и седем градуса и косата и подмишни-

ка. Стъпки на горния етаж. Вода, стичаща се по тръба. Скърцане на

ците му бяха мокри от пот.

дърво. Улягане на стени.

- Съжалявам - каза той.

Съзнанието ми превключи на визуален режим. Започнаха да из­

Кимнах.

плуват образи, да се преобръщат и въртят като в сън. Видях карира­

- Знам колко е тежко.

ния пуловер на Шантал Тротие. Разпорения корем на Моризет Шан­

Не. Не знаеш.

пу. Разложената глава на Изабел Ганьон. Отсечена ръка. Отрязана

- Тялото не е много зле, което е изненадващо при тази жега.

268

269

- Не знаем от колко време е тук.

- Н е .

-Да.

- Защо е сложил тухлите?

Той се пресегна и хвана ръката ми. Дланта му остави малка влаж­

- Никога няма да разбера как мислят тези изроди.

на следа върху облегалката на вратата.

- Този тип ни дразни, нали? Искал е да я намерим и да ни изтъкне

-Нищо не... ;

нещо. В ръкавицата няма да има отпечатъци.

- Открихте ли нещо?

Той премълча.

- Почти нищо.

- Този път е различно, нали, Райън?

- Никакви отпечатъци, никакви следи от гуми, нищо в цялото това

-Да.

шибано поле?

Горещината в колата залепваше като меласа по кожата ми. Слязох

Той поклати глава.

и вдигнах косата си, за да усетя лекия бриз по врата си. Въздухът не

- Ами върху тухлите? - Знаех, че е глупав въпрос още докато го

помръдваше. Видях как завързват тялото към носижата с черни каиш­

задавах.

ки, преди да го пъхнат в микробуса. Усетих, че в гърдите ми се нади­

Очите му не се отделяха от моите.

га ридание, и се опитах да го сподавя.

- А в дупката?

- Възможно ли е било да я спася, Райън?

- Имаше едно нещо, Темп. Върху гърдите й. - Райън се поколе­

- Дали нжой от нас е можел да я спаси? Не знам. - Той въздъхна

ба за момент. - Хирургическа ръкавица.

дълбоко и присви очи срещу слънцето. - Преди седмици може би. Но

- Колко немарливо от негова страна. Той никога не оставя нищо.

Може вътре да има отпечатъци. - Борех се да не загубя контрол над

вчера или онзи ден - едва ли. - Обърна се и пак закова поглед върху

себе си. - Нещо друго?

мен. - Само знам, че ще пипнем този кучи син. С него е свършено.

- Не мисля, че е била убита тук, Темп. Вероятно е била докарана

Забелязах Клодел да върви към нас, носеше найлонова торба за ве­

от друго място.

ществени доказателства. „Само да ми каже и дума - и ще му откъсна

- Каква е тази постройка?

проклетите устни", обещах си. Бях готова да го направя.

- Таверна, затворена от години. Имотът бил продаден, сградата-

- Много съжалявам - измърмори той, като избягваше погледа ми.

съборена, после купувачът фалирал. Парцелът стои така от шест го­

После каза на Райън: - Почти свършихме тук.

дини.

Андрю повдигна вежди. Клодел му направи с глава знак „ела на­

- Чия собственост е?

страна".

- За името ли питаш?

Пулсът ми се ускори.

- Да, за името - изръмжах аз.

- Какво? Какво намерихте? - Райън постави ръце върху рамене­

Той провери в бележника си.

те ми.

- Някой си Бейли.

Погледнах към плика, който Клодел държеше. Видях бледожълта

Видях зад гърба на Райън как двама души вдигат трупа на Габи

хирургическа ръкавица с тъмнокафяви петна по повърхността. От ръка­

върху носилка на колела и я откарват към микробуса на коронера.

вицата се подаваше плосък предмет. Правоъгълник. Бял по края. Тъмен

О, Габи! Тожова съжалявам!

навътре. Снимка. Ръцете на Райън стиснаха раменете ми. Погледнах

- Да ти донеса ли нещо? - Сините очи изучаваха лицето ми.

го въпросително, ала вече се боях от отговора.

- Какво?

- После.

- Да ти донеса ли нещо за пиене? Или за ядене? Искаш ли да си

отидеш вкъщи?

- Дайте да видя! - Протегнах трепереща ръка.

Да. И никога да не се върна.

Клодел се поколеба, но протегна торбижата. Взех я, стиснах еди­

- Не. Добре съм.

ния пръст на ръкавицата през найлона и я изтупах леко, докато сним­

Чак сега забелязах, че е поставил ръката си върху моята. Пръсти­

ката се показа. Обърнах я и погледнах.