Unknown - in0

Бзззз.

ням. Когато микровълновата фурна изсвири, извадих тавичката и сва­

Тогава Шарбоно попита:

лих фолиото.

- Точно кожо непредвидима е Габи?

Постоях мажо, загледана в синтетичния сос върху синтетичното

Поколебах се. На дневна светлина нещата изглеждаха по-различ­

картофено пюре, а чувството за самота и отчаяние ме връхлетя с не­

но. Бях изпратила тези мъже на едно преследване и още не знаехме

поносима сила. Можех да изям това и да прекарам още една вечер, опит­

дали тогава не бяха гонили вятъра.

вайки да прогоня демоните си, в компанията на котарака и телевизион­

Клодел ме погледна. Очите му бяха студени като на влечуго и от

ните комедии. А можех да бъда диригент и на тазвечерното представ­

тях ме присви стомахът. Този мъж ме презираше, искаше да ме уни­

ление.

щожи.

Дяволите да го вземат! Маестро?...

И тогава направих нещо, което никога няма да мога да променя.

Изхвърлих вечерята на боклука и отидох до „Ше Кацура" на ули­

Може би дълбоко в себе си смятах, че всъщност нищо лошо няма да

ца „Дьо ла Монтан", където се поглезих със суши и си побъбрих праз-

264

265

ни приказки с един търговец от Съдбъри. После отклоних поканите

на третия рожден ден на Кейти. Обляно в сълзи, когато ми каза, че брат

му и отидох на късна прожекция на „Цар Лъв" в „Льо Фобур".

й се е самоубил.

Беше десет и четирийсет, когато излязох от залата и взех

Къщата наоколо бе съвсем тиха, сжаш Вселената бе замряла. И

асансьора до основното ниво. Миниатюрният търговски център беше

тогава ме обзе ужасяваща увереност.

пуст, търговците ги нямаше, а щандовете им бяха запечатани. Подми­

Това не беше блъф. О, боже, о, боже, милата ми Габи! Ужасно, ужас­

нах пекарницата, щанда за замразено кисело мляко и японската заку­

но съжалявам.

свалня, опразнили рафтовете си и барикадирани зад спуснати решет­

Райън вдигна на третото иззвъняване.

ки. Ножове и триони висяха на спретнати редици зад разчистените вит­

- Той е пипнал Габи - прошегшах аз, стиснала с всичка сила слу­

рини на месаря.

шалката. Гласът ми не трепереше благодарение на цялата сила на во­

Филмът бе точно такъв, от какъвто имах нужда. Пеещи хиени, от­

лята ми.

сечеш африкански ритми и едно малко влюбено лъвче успяха да от­

Не можах да го заблудя.

влекат мислите ми от убийствата.

- Кой? - попита, долавяйки дълбокия ужас, и се насочи направо

Добре оркестрирано, Бренън. Хакуна Матата.

към същината.

Пресякох „Сент Катрин" и тръгнах към дома си. Още бе горещо

- Не знам.

и влажно.

- Къде са?

Видях плика веднага щом подминах антрето и завих по моя кори­

- Не... не знам.

дор. Беше пъхнат между месинговата топка и рамката на вратата. В

Чух как прокарва ръка през лицето си.

първия момент помислих, че е от Уинстън. Може би трябваше да по­

- Какво си научила?

прави нещо и се канеше да спре тока или водата. Не. Той щеше да за­

Изслуша ме, без да ме прекъсва.

качи съобщение. Оплакване заради Бърди? Бележка от Габи?

- По дяволите!

Всъщност изобщо не беше бележка. В плика имаше две неща, кои­

Пауза.

то сега лежаха върху масата, мълчаливи и страховити. Взирах се в тях

с разтуптяно сърце и треперещи ръце, знаех, но отказвах да приема

- Добре. Ще взема картата, за да определим местоположението,

какво означават.

после ще изпратим там екип.

В плика имаше пластмасова карта за самоличност. Името на Габи,

- И аз мога да занеса картата - предложих.

датата на раждане и номерът на социалната осигуровка бяха напеча­

- Мисля, че не трябва да излизаш. Веднага ще изпратя патрулна

тани под червения залез от лявата страна на картата. Снимката й бе

кола пред апартамента ти.

горе вдясно, с пусната коса и сребърни обици на ушите.

- Не аз съм в опасност - възразих. - Този негодник е пипнал Габи!

Другият предмет беше квадрат, изрязан от едромащабна карта на

Сигурно вече я е убил!

града. Картата бе на френски и показваше улици и зелени площи с мъчи­

Привидното ми спокойствие рухваше. Мъчех се да овладея тре­

телно познатия цветови код. Потърсих имена, които да ми подскажат

перенето на ръцете си.

кой е кварталът. „Сент Елен". „Бошан". „Шанплен". Не познавах тези

- Бренън, много се тревожа за приятежата ти. Ще направя всич­

улици. Можеше да са както в Монреал, така и в куп други градове. Не

ко възможно да й помогна. Повярвай ми. Но трябва да мислиш с гла­