Unknown - in0

те му бяха тънки, но самата длан бе широка и ъгловата. Около кокал-

Две фигури, прегърнати, с развени коси, зад тях се разбиват вълни­

чето на палеца му се извиваше полукръг.

те на океана. Скова ме страх: Дишането ми се учести. Спокойно. За­

- Не е била осакатена.

пази спокойствие!

270

271

Мъртъл Бийч - 1992 г. Аз. Кейти. Негодникът бе заровил сним­

жехме по празни улици и пристигнахме пред къщата на заподозрения

ката на дъщеря ми заедно с убитата ми приятелка.

за по-малко от двайсет минути. Когато завихме зад ъгъла, видях Берт­

Никой не проговори. Видях, че Шарбоно се приближава откъм гро­

ран, Шарбоно и Клодел в една необозначена кола, зад която бе пар­

ба. Дойде при нас и погледна Райън, който му кимна. Тримата мъже

киран автомобилът на Бертран. Криминолозите бяха на края на пре­

стояха мълчаливо. Никой не знаеше какво да направи, какво да каже.

сечката, Жилбер зад волана, лаборантът - до него, свалил изцяло про­

Не можех да им помогна. Мишел наруши мълчанието:

зореца си.

- Да пипнем този кучи син!

Тримата детективи слязоха от колата, когато тръгнахме към тях.

- Имаш ли заповед за арест? - Райън.

Улицата бе такава, каквато я помнех, въпреки че на дневна светлина

- Бертран ще ни чака. Издали са я веднага щом намерихме... тя­

изглеждаше още по-обикновена и западнала, отколкото в мрака. Ри­

лото. - Погледна ме за миг, после извърна глава.

зата ми бе залепнала за гърба от пот.

- Нашият човек там ли е сега?

- Къде е подкреплението? - попита Райън вместо поздрав.

- Никой не е влизал или излизал, откакто наблюдаваме мястото.

- Заобиколиха отзад. - Шарбоно.

Не мисля, че трябва да чакаме.

- Той вътре ли е?

-Да-

- Никакви признаци на живот, откакто патрулната кола е пристиг­

Андрю се обърна към мен:

нала в полунощ. Може би спи.

- Съдия Тесие прие, че има доказателства за евентуален извърши­

- Има ли заден вход?

тел и подписа заповедта тази сутрин, така че ще арестуваме мъжа, ко­

Шарбоно кимна:

гото си проследила в четвъртък вечер. Ще те закарам...

- Под наблюдение е през цялата нощ. Имаме коли в двата края на

- В никакъв случай, Райън. Идвам с вас.

улицата и една на „Мартино". - Той посочи с палец към отсрещната

- Бре...

страна на улицата. - Ако любовникът е там, няма как да се измъкне.

- В случай че си забравил, току-що идентифицирах най-добрата

Останахме неподвижни още минута, колкото да преценим сграда­

си приятелка. Тя е държала снимка, на която сме двете с дъщеря ми.

та, както бихме сторили с евентуален противник, и се подготвихме за

Може да е бил този негодник или някой друг психопат, който я е убил,

нападение и арест. Две чернокожи момчета се появиха иззад ъгъла и

но аз ще го намеря и ще направя всичко, за да му почерня живота. Ще

тръгнаха по улицата, а от касетофона им загърмя рап.

го открия и ще го арестувам с вас или без вас, момчета. - Размахвах

Видяхме как момчетата влязоха в една съседна сграда и рапът утих­

пръст във въздуха като хидравличен пистолет. - Ще дойда, така че да

на, когато затвориха вратата зад себе си. Райън погледна нагоре и на­

вървим!

долу, а после към нас.

Очите ми горяха и дишах тежко. Не плачи! Да не си посмяла да пла­

- Готови ли сме?

чеш. Насилих се да потисна истерията си и да остана спокойна.

- Да пипнем кучия син! - Клодел.

- Да вървим - каза Клодел.

- Люк, ти и Мишел покрийте задния вход. Ако опита да бяга, при­

тиснете го.

Клодел присви очи, повдигна глава, сякаш се канеше да каже нещо,

35.

после издиша рязко през носа си. Двамата с Шарбоно тръгнаха, но

гласът на Райън ги накара да се обърнат:

По обяд температурата и влажността бяха толкова високи, че градът

- Действаме строго по правилата. - Очите му гледаха сурово. - Ни­

изглеждаше безжизнен. Нищо не помръдваше.

какви грешки!

Пътуването бе като на празника на свети Йоан Кръстител. Напрег­

Детективите пресякоха улицата и изчезнаха зад ъгъла на сграда­

нато мълчание. Мирис на пот, разнасян от климатика. Страх, от кой­

та.

то стомахът ме присвиваше. Само заядливостта на Клодел липсваше,

Андрю се обърна към мен:

Двамата с Шарбоно щяха да ни чакат там.

- Готова ли си?

И движението беше различно. На отиване към „Берже" си бяхме

Кимнах.

пробивали път през тълпите, наизлезли заради празника. Днес се дви-

- Може това да е убиецът.

- Да, Райън, знам това.