Unknown - in0

живеех в Квебек от толкова отдавна, че да разбера. На картата не се

вата си. Ако този психопат е откраднал само чантата й, може би тя е

виждаха магистрали или нещо друго, което да разпозная. Освен едно.

добре, където и да е. Ако Габи е в ръцете му и той ни показва къде

Голям черен X покриваше центъра на картата.

да я открием, значи ще я остави в такова състояние, в каквото иска да

Взирах се като вцепенена в хикса. Ужасни образи изплуваха в гла­

я намерим. Този факт не можем да го променим. Междувременно ня­

вата ми, но аз ги прогоних, отричайки единствения приемлив извод.

кой е сложил бележка на вратата ти, Бренън. Този кучи син е влизал

Това беше блъф. Нещо като черепа в градината ми. Маниакът си иг­

в твоята сграда. Познава колата ти. Ако това е убиецът, той няма да

раеше с мен. Искаше да види докожо може да ме изплаши.

се поколебае да те прибави към списъка на жертвите си. Уважение­

Не знам кожо дълго се взирах в лицето на Габи и си го спомнях

то към живота не е сред чертите на характера му, а изглежда, че в мо­

на други места и в други моменти. Щастливо лице с клоунска шапка

мента е насочил вниманието си към теб.

Имаше право.

266

267

- Ще изпратя някой и при онзи мъж, когото си проследила.

гърда, напъхана между побелели устни. Мъртва маймуна. Статуетка.

Проговорих бавно и тихо:

Домакински вакуум. Нож.

- Нека ми се обадят веднага щом определят местоположението на

Не можех да престана. Произведох цял филм за смъртта, измъчва­

картата.

на от мисълта, че и Габи вече участва в него. Мракът започваше да

-Брен...

изтънява, когато станах да се облека.

- Това проблем ли е? - Не толкова тихо.

Не мислех рационално и го осъзнавах, но Райън усещаше надига­

щата се у мен истерия.

34.

- Н е .

Той дойде за плика към полунощ и криминолозите ми се обадиха

Слънцето едва се бе подало над хоризонта, когато открихме тяло­

час по-късно. Намерили отпечатък върху картата - моя. Хиксът бил

то на Габи. Марго отиде право при него, без изобщо да се колебае, ко­

върху изоставен парцел в Сен Ламбер. След час Райън ми се обади

гато я пуснаха от вътрешната страна на оградата. Подуши за момент,

отново. Патрулна кола проверила парцела и околните сгради. Нищо.

после се втурна през гористия парцел, а червеникавият изгрев обаг­

Уредил повторна проверка сутринта. С кучета.

ряше козината й и праха около краката й.

- В колко часа утре? - Гласът ми трепереше, а мъката ми за Габи

Гробът бе скрит в основата на полуразрушена къща. Беше плитък,

вече бе непоносима.

изкопан и запълнен набързо. Типично. Но убиецът бе добавил нещо

- Ще се уговоря за седем.

лично, очертавайки гроба с грижливо оформен овал от тухли.

- Шест.

Сега тялото й лежеше на земята, опаковано в чувал за трупове. Бях­

- Шест. Искаш ли да те закарам?

ме оградили мястото с магарета за рязане на дърва и жълта лента, но

- Благодаря.

това всъщност не бе необходимо. Ранният час и оградата бяха достатъ­

Той се поколеба.

чни като охрана. Не се появиха зяпачи, докато изравяхме трупа и из­

- Може тя да е добре.

пълнявахме неприятните, но задължителни процедури.

-Да.

Седях в една полицейска кола и пиех студено кафе от стиропоре-

Преминах през обичайните си действия преди лягане въпреки уве­

на чаша. Радиото пращеше и край мен се разгръщаха обичайните дей­

реността си, че няма да мога да заспя. Зъби. Лице. Лосион за ръце. Нощ­

ствия. Бях дошла да върша работата си, да действам като професио­

ница. После закрачих от стая в стая, като се опитвах да не мисля за

налист, но открих, че не мога да се справя. Щеше да се наложи дру­

жените по таблата в залата на специалния отряд. Снимки от место-

гите да се оправят сами. Може би по-късно мозъкът ми щеше да прие­

престъпления. Описания на аутопсии. Габи.

ме съобщенията, които в момента отхвърляше. Засега и тялото, и мозъ­

Оправих една изкривена картина, преместих ваза, вдигнах някак­

кът ми бяха вцепенени. Не исках да я видя в изкопа, да си представя

во боклуче от килима. Стана ми студено, направих си чаша чай и на­

отново как мраморното подуто тяло се появява изпод пръстта.

малих климатика. След няколко минути пак го засилих. Бърди се от­

Идентифицирах тялото, после Райън пое нещата в свои ръце. Гле­

тегли в спалнята, отегчен от безцелните ми движения, но аз не можех

дах го как се съветва с Пиер Жилбер. Поговориха малко, след това