Unknown - in0

женията му ми напомняха за плъх. Крачеше бързо, с превити раме­

Отначало не долових шума. Прекосих гаража и тъкмо вадех клю­

не, сведена глава, притиснал торбата към гърдите си. Докато го след­

ча си, когато съзнанието ми най-после го регистрира. Замрях непо­

вах, сравних фигурата пред мен с онази, която бях видяла да изска­

движно и се ослушах. Високото писукане се чуваше зад мен, близо до

ча от стаята на улица „Берже". Ако не ме лъжеше паметта, двамата

вратата на гаража.

мъже не си приличаха, но Сен Жак бе прекалено бърз и появата му

Тръгнах в тази посока, опитвайки се да открия източника, и чух

- съвсем неочаквана. Може и да беше съшият човек, но предния път

ясно резкия пулсиращ ритъм на звука. Приближих се и разбрах, че идва

просто не бях успяла да го видя добре. Мъжът пред мен определено

от вратата вдясно на гаража. Въпреки че изглеждаше затворена, ключът

не се движеше тожова бързо.

не бе завъртян напълно и бе активирал алармата.

260

261

Бутнах я, после дръпнах и резето. Звукът спря рязко и гаражът по­

усещане за смисъла й. Знаех, че не мога да скърбя за човешкото съще­

тъна в тишина. Трябваше да кажа на Уинстън да оправи бравата.

ство, което е бил всеки от труповете, с които се занимавах. Това не­

В апартамента бе хладно и освежително след часовете, прекара­

съмнено щеше да изпразни емоционалния ми резервоар. Задължител­

ни в горещи мръсни скривалища. Няколко минути останах неподвиж­

но е да проявявам известна професионална дистанцираност, за да мога

на в антрето, наслаждавайки се на усещането от свежия въздух по сго-

да върша работата си, но не и до степента да изоставя всякакво чув­

рещената ми кожа. Бърди се погали в краката ми, изви гръб и измърка

ство.

вместо поздрав. Погледнах го. Меката му бяла козина залепна за пот­

Смъртта на тези жени бе събудила нещо у мен. Болеше ме зара­

ните ми крака. Погалих го по главата, нахраних го и проверих дали

ди техния страх, заради божата и безпомощността им пред лицето на

има записани съобщения на телефонния секретар. Само едно - някой

лудостта. Чувствах гняв и ярост и нужда да открия животното, отго­

бе затворил, без да каже нищо. Тръгнах към душа.

ворно за това кръвопролитие. Скърбях заради тези жени и реакция­

Докато се насапунисвах отново и отново, прехвърлих мислено съби­

та ми към тяхната смърт бе като пъпна връв към моите собствени чув­

тията от вечерта. Какво бях постигнала? Сега знаех къде живее откаче­

ства. Към моята човечност и вярата ми в живота. Чувствах и бях бла­

ният клиент на Джули. Поне бях предположила, че е той, тъй като днес

годарна за тези чувства.

бе четвъртък. И какво? Възможно бе този тип да няма нищо общо с

Ето защо бях лично засегната. Затова нямаше да се спра. Затова

убийствата.

щях да обикалям манастири и гори, и барове, и забутани улички. Щях

Но не успях да се убедя в това. Защо? Защо мислех, че той е за­

да убедя Райън да провери всичко това. Щях да разбера кой е клиентът

месен? Защо смятах, че точно аз трябва да го пипна? Защо се стра­

на Джули. Щях да намеря Габи. Може би тези неща бяха свързани.

хувах за Габи? На Джули й нямаше нищо.

Може би не. Нямаше значение. По един или друг начин щях да открия

След душа още се чувствах напрегната и знаех, че няма да мога да

онзи кучи син, който бе пролял кръвта на всички тези жени, и щях да

заспя, така че изрових парче бри* от хладилника и си налях безалко­

помогна той да отиде зад решетките. Завинаги.

холна бира. Завих се на канапето, обелих си портокал и го изядох за­

едно със сиренето.

Защо току-що прекарах четири часа, завряна сред паяци и плъхо­

33.

ве, заета с проследяването на някакъв мъж, който обича да гледа кур­

ви по бельо? Защо не оставих ченгетата да се занимават с това?

Да предизвикам разследването на клиента на Джули се оказа по-

Отново и отново си задавах този въпрос. Защо просто не кажех на

сложно, откожото предполагах. Отчасти заради мен самата.

Райън това, което знаех, и не го помолех да провери онзи мъж?

В пет и половина в петък следобед главата и стомахът ме боляха

Защото се чувствах лично засегната. Но не по начина, в който се

от безбройните чаши кафе. От часове обсъждахме случаите. Никой

опитвах да се убедя. Не беше заради предупреждението в градината

не бе измислил нищо съществено, така че повтаряхме едни и същи неща