Unknown - in0

се прибра вътре, без да ме забележи.

Горещината, вонята и тясното пространство започваха да ме из­

Стоях като закована, с омекнали крака.

нервят. Усещах тъпа болка между очите, започваше леко да ми се гади.

„Страхотно, Бренън. Панирай се и провали всичко! Защо не свет­

Трябваше да се разсея. Опитах да приклекна.

неш с някой прожектор или не пуснеш една полицейска сирена?"

Внезапно насреща ми се появи фигура. Мислите ми се втурнаха

в милион различни посоки. Дали проходът зад мен бе отворен? Глу­

Сградата, в която бяха влезли, бе в редица от залепени една за дру­

пачка! Не бях проверила дали разполагам с път за бягство.

га къщи. Изглеждаха така, сякаш имаха нужда да се подкрепят, за да

258

259

Мъжът приближи и се засуети с нещо на кръста си. Погледнах към

За трети път през последните часове си проправях път през лаби­

другия край на нишата, но там цареше непрогледна тъмнина. Бях в ка­

ринта от неосветени улички, без да се приближавам прекалено до пляч­

пан!

ката си. Молех се да не спре в още някой бар. Нямаше да понеса ново

Последва нещо като физически експеримент за сблъсъка и привлича­

чакане, скрита в нжой тъмен проход.

нето на две равни сили. Изправих се рязко, но се олюлях на изтръпна­

Тревогите ми се оказаха напразни. След като се провря като змия

лите си крака. Мъжът залитна назад с шокирано изражение на лице­

през плетеницата от улички и странични алеи, мъжът зави за после­

то. Видях, че е азиатец, макар че само очите и зъбите му проблесна­

ден път и влезе право в една сива каменна къща. Приличаше на сто­

ха в сенките.

тици други, край които бях минала тази вечер, но не бе тожова зане­

Притиснах се към стената, за да не падна и да се прикрия. Той ме

марена, камъните й не бяха тожова мръсни, а ръждясалите стъпала

изгледа недоумяващо, поклати озадачено глава и побягна надолу по

пред входа не се нуждаеха толкова спешно от боядисване.

улицата, като в движение запаса ризата и вдигна ципа на панталона

Мъжът бързо изкачи стъпалата, като крачките му върху метала ряз­

си.

ко отекнаха в тишината, после изчезна зад врата, украсена с дърво­

Известно време останах неподвижна, докато пулсът ми се норма­

резба. Почти веднага на втория етаж светна лампа и се видяха открех­

лизира.

нат прозорец и спуснати завеси. Из стаята се движеше сянка, скрита

Пияница, който е искал само да се изпикае. Отиде си.

зад посивялото дантелено перде.

Ами ако се бе появил Сен Жак?

Пресжох улицата и зачаках. Този път нямаше никакви проходи и

Защо не си осигури път за бягство? Глупачка! Така ще те убият.

алеи.

Беше просто един пияница.

Известно време фигурата се движи напред-назад, после изчезна.

Върви си у дома! Джей Ес с прав. Остави това на полицаите.

Чаках.

Те няма да се справят.

Той е, Бренън. Ей там.

Това не е твой проблем.

Може да е дошъл на гости на някого. Или да минава да остави нещо.

Но Габи е моя отговорност.

Пипна го. Тръгвай.

Тя сигурно е в Сент Адел.

Погледнах часовника си - единайсет и двайсет. Беше рано. Още

Леко успокоена, поднових наблюдението си. Пак се замислих за

десет минути.

свети Вит. Танцът на свети Вит. Точно така. Бил е широко разпростра­

Не се наложи да чакам дълго. Фигурата се появи отново, отвори

нен през шестнайсети век. Хората ставали нервни и раздразнителни,

а после крайниците им започвали да се тресат. Смятали го за форма

напълно прозореца и пак изчезна. Лампата в стаята изгасна. Време за

на истерия и го приписали на светеца.

спане!

Замислих се за градовете, които исках да посетя. Абилийн. Бан­

Постоях още пет минути, за да се уверя, че никой няма да излезе

кок. Читагонг. Винаги ми е харесвало това име. Читагонг. Може би

от сградата, после рептих, че не ми трябват повече проверки. Оттук

ще отида и в Бангладеш. Бях стигнала до буквата Д от списъка, ко­

нататък Райън и момчетата можеха да поемат нещата в свои ръце.

гато Джули излезе от „Сен Витюс" и спокойно тръгна по улицата. Оста­

Записах адреса и тръгнах към колата си с надеждата да успея да

нах на мястото си. Тя вече не ме интересуваше.

я намеря.

Не се наложи да чакам дълго. Мъжьт също си тръгна.

Часовникът на таблото в купето показваше полунощ, когато пар­

Дадох му половин пресечка преднина, после поех след него. Дви­

кирах в гаража. Имах напредък. Бях се прибрала преди изгрев-слънце.