Unknown - in0

нути на бягащата пътечка и после на гладиатора. Следваше отбива­

та, когато Джули я затръшна. Записах си номера.

не в „Провиго", където си купих продукти, достатъчни да нахраня цял

Добре, Бренън. Време е за лягане. След двайсет минути си бях у

Кливланд. Прибрах се у дома и прекарах следобеда в чистене,

дома.

бърсане, миене и обиране с прахосмукачка. В един момент дори ми

Когато вече лежах под завивките и Бърди се бе сгушил до коля­

хрумна да почистя хладилника, но размислих. Прекалено рисковано.

ното ми, направих план. Лесно ми беше да реша какво да не върша.

В седем вечерта домакинската ми треска бе задоволена. Къщата

Нямаше да се обадя на Райън. Нямаше да подплаша Джули. Нямаше

миришеше на препарати за почистване и полиране, масата в трапеза­

да позволя на малкия кретен с ножа и нощницата да ме забележи. Щях

рията бе покрита със съхнещи пуловери, имах достатъчно чисто бельо

да проверя дали той е Сен Жак. Да открия къде живее. Или къде е се­

за един месец, а, от друга страна, самата аз изглеждах и миришех така,

гашното му скривалище. Да се добера до нещо конкретно. После щях

сякаш бях лагерувана няколко седмици в планината без баня. Бях го­

да извикам глупаците от специалния отряд. Ето ви го, момчета. Пип­

това да тръгвам.

нете го!

Денят бе непоносимо горещ и вечерта не обещаваше захлаждане.

Звучеше съвсем просто.

Избрах си друг комплект шорти и тениска и чифт износени маратон­

ки. Идеално. Не изглеждах като тзоститутка, а сякаш се мотаех из Мейн

в търсене на стимуланти или компания за вечерта, а може би и две­

32.

те. Докато карах към „Сен Лоран", си преговорих плана. Да намеря

Джули. Да я проследя. Да открия мъжа с ноншиците. Да го просле­

дя. Без да ме забележат. Съвсем просто.

Изкарах срядата в мъгла от изтощение. Не бях възнамерявала да

ходя в лабораторията, но Ламанш се обади, че му трябва един доклад.

Пресякох „Сент Катрин", оглеждайки тротоарите и от двете

Като отидох, реших да остана. Бях мудна и раздразнителна, така че

страни. Няколко жени вече бяха излезли пред „Гранада", но Джули

само подредих разни стари случаи и отделих тези, които Денис мо­

никаква не се виждаше. Не я и очаквах толкова рано. Исках да си оси­

жеше да изпрати в архива. Това е едно от най-омразните ми занима­

гуря малко повече време, за да се ориентирам в обстановката.

ния и го отлагах от месеци. Свърших чак в четири следобед. Прибрах

Първата изненада дойде, когато завих по алеята, където обикно­

се вкъщи, вечерях рано и в осем вече бях в леглото.

вено паркирах. Като джин от бутилка, незнайно откъде изникна една

Когато се събудих в четвъртък, слънчевата светлина струеше в спал­

едра жена и ми препречи пътя. Беше със силен грим и с врат на бул-

нята ми и разбрах, че е доста късно. Протегнах се, претърколих се и

териер. Не можах да разбера всичките й думи, но смисълът им бе пре­

погледнах часовника. Десет и двайсет и пет. Добре. Бях наваксала мал­

делно ясен. Дадох на заден и подкарах в търсене на друго място за пар­

ко от пропуснатия сън. Първа фаза от плана. Нямах намерение да ходя

киране.

на работа.

Намерих го след шест пресечки на север, на една тясна странич­

на уличка с еднотипни къщи. Горещо лято в града. Съседският над­

Не бързах със ставането, първо си направих мислен списък на не­

зор беше в действие. Двама мъже ме изгледаха от един балкон, а дру­

щата, които възнамерявах да свърша. От момента, в който отворих очи,

ги, седнали на близката веранда, млъкнаха и подпряха кутийките бира

се чувствах заредена с енергия като бегач в деня на маратона.

на потните си колене. Враждебност ли проявяваха? Любопитство? Не­

Отидох в кухнята, направих си кафе и изчетох „Газет". Хиляди бе­

заинтересованост? Силен интерес? Не останах там достатъчно дълго,

жанци от войната в Руанда. Квебекската партия на Паризо води с де-

254

255

за да успее някой от тях да се доближи. Заключих колата и бързо из­

викванията и подсвиркванията на мъжете. Вървеше бързо, така че аз

минах разстоянието до края на пресечката.

трябваше да подтичвам, за да не я изпусна.

Поех си по-спокойно дъх, когато завих и навлязох в потока по „Сен

Тълпата оредяваше, докато се движехме на изток, и накрая съвсем

Лоран". Уличен часовник на „Льо Бон Дели" показваше осем и пет­

изчезна. Удължавах разстоянието помежду ни все повече, но това на­