Unknown - in0

- Ще се оправиш ли?

усещаше умора.

Кимна.

- Нали се сещаш, за онази старата, дето се навърта при нас, така­

- Искаш ли още нещо?

ва едра, с обица на носа и странна коса. - Тя намести един от провис-

Поклати глава.

налите си кичури зад ухото. - Иначе е добра. Купи ми понички някол­

- Наблизо ли живееш? - Мразех, че трябва да я използвам по този

ко пъти. За нея ли говорите?

начин, но исках още малко информация.

Престорих се, че не виждам предупредителното изражение на

- В хотел „Марсела". Сещаш ли се, Джуъл, на „Сен Доминик"? До­

Джуъл.

ста сме там. - Изобщо не поглеждаше към мен.

- И какво казваше той за нея?

Да. Бях научила това, което ми трябваше. Или щях да го науча мно­

- Нещо й беше ядосан. Не знам. Не слушам к'во дрънкат клиен­

го скоро.

тите. Чукам ги и си държа ушите и устата затворени. Така е по-без­

Хамбургерът, питието и каквото друго бе взела вече оказваха

опасно.

въздействието си върху Джули. Нахакаността се стопи, заместена от

- Но този ти е редовен клиент?

апатия. Тя се отпусна в ъгъла на сепарето и затвори очи, пое си дълбо­

- Нещо такова.

ко дъх и кокалестите й гърди се надигнаха под памучния потник. Из­

- Има ли определени дни, в които идва? - Не се сдържах. Джуъл

глеждаше изтощена.

ми направи физиономия „добре, оправяй се сама".

Внезапно коледните лампички изгаснаха. Светнаха ярки флуорес­

- Какво става, Джуъл? Тя защо ме пита за тези неща? - Пак забьрбо-

центни лампи и Банко обяви, че ще затваря. Малцината посетители

ри като изплашено дете.

поеха към вратата, мърморейки недоволно. Джуъл пъхна цигарите си

- Темп иска да поговори с него. Това е всичко.

в деколтето и ми направи знак да тръгваме. Погледнах часовника си

- Н е ми трябва някой да го подплаши. Откачен е, ама това са ми

- четири часът. Хвърлих последен поглед към Джули и чувството за

редовни пари. Много ми трябват.

вина, което бях потискала през цялото време, сега ме завладя с пълна

- Знам, скъпа^

сила.

Джули завъртя остатъка от питието си и го изпи наведнъж. Очи­

Под непрощаващата светлина Джули приличаше на жив труп, на

те й избягваха моите.

човек, който бавно пристъпва към смъртта. Исках да обвия ръце око­

- И няма да спра да го обслужвам. Не ми пука какво казват. Като

ло нея и да я прегърна. Исках да я заведа в дома й в Бийкънсфийлд

е странен, няма да ме убие или нещо такова. По дяволите, дори не тряб­

или Дорвал, или Норт Хатли, където щеше да яде сандвичи, да отиде

ва да го чукам! Пък и какво друго да правя в четвъртък? Да се запи­

на абитуриентски бал. Но знаех, че е невъзможно. Джули щеше да бъде

ша на курс? Да ходя на опера? Ако аз не го взема, някоя друга курва

поредната цифра в черната статистика и рано или късно щеше да се

ще го пребара.

озове в моргата.

Това бе първата проява на емоции, юношеската непокорност в конт­

Платих сметката и излязохме от бара. Ранният утринен въздух беше

раст с предишната апатичност. Болеше ме, като я гледах. Но се стра­

влажен и хладен и носеше в себе си мириса на реката и на пивовар­

хувах за Габи и нямаше да се откажа.

ната.

- Виждала ли си Габи наскоро? - Опитах да звуча спокойно.

- Лека нощ, дами - каза Джуъл. - Сега да не отидете на танци!

252

253

Тя махна с ръка, обърна се и затрака бързо с токчетата си по алея­

сет пункта пред либералите на премиера Джонсън. „Експо" са загу­

та. Без да каже дума, Джули тръгна в противоположната посока. Мисъ­

били лидерството си в Източната бейзболна лига. Работници се тру­

лта за дома и леглото ме привличаше като магнит, но ми трябваше още

дят по време на годишната отпуска в строителството. Без майтап. Така

малко информация.

и не бях разбрала кой гений бе измислил това. В държава, в която вре­

Постоях на място, докато Джули бързаше по алеята, и прецених,

мето е подходящо за строителство само четири-пет месеца, работа­

че няма да ми е трудно да я проследя.

та спира за две седмици през юли, за да могат работниците да изля­

Движеше се на зигзаг, пресичаше паркинги и алеи, за да стигне по-

зат в отпуска. Гениално.

бързо до една западнала сграда с три апартамента на „Сен Доминик".

Дотук добре. Преминаваме към втора фаза. Физическа активност.

Изкачи се по стъпалата, потършува за ключа си и изчезна зад олюще­

Навлякох шорти и тениска и отидох във фитнессалона. Трийсет ми­

ната зелена врата. Видях как се залюля завеската на очуканата вра­